Какво е качеството на училищния живот? Какви са практиките за подобряване? Какъв е инструментариумът за оценка на ефективността на училищното образование?
Темите коментира в “Нашият ден“ Асенка Христова, изпълнителен директор на Института за изследвания в образованието.
Изследователската програма „Качество на училищния живот“ е част от цялостната дейност на ИИО, насочена към създаване на надежден инструментариум за оценка на ефективността на училищното образование в България.
Какво показва анализът
“Създадохме програмата с разбирането, че има много съществени фактори, които предполагат успешното учене. И различните усещания, различните опити, преживявания, нагласи на децата, свързани с техния опит в училище, оказват много съществено влияние върху този процес.
Ние валидирахме един модел на измерване на качеството на училищния живот, който се базира на данните на българските ученици. След това успяхме да репликираме този модел в 26 страни в ЕС.
Това, което виждаме, е, че независимо от различните исторически, културни, политически и социално-икономически особености, в които функционират различните образователни системи в Европа, има няколко структури, свързани с живота в училището, които дават възможност за едно измерване на това как учениците реагират и те всъщност на практика се оказва, че реагират по сходен начин.
Като цяло тези структури са свързани с адаптивното усещане на учениците, че са част от училището, че принадлежат към съответната група, училищна общност, клас. С това дали получават насърчаване и разбиране от страна на учителите си, дали се чувстват безопасно в класните си стаи, дали са подложени на инциденти, на тормоз и насилие в училище. Също дали разбират ползата от сътрудничеството помежду си при работата си в училището, и дали виждат ползи от образованието си за бъдещия си живот. Самооценката им и способността да се справят със задачите.
Това, което виждаме, е, че навсякъде в ЕС, всички тези елементи имат много висок потенциал за повишаване на академичните резултати на учениците. Най-голямо влияние указва ограничаването на тормоза и насилието в училище. Подобряването на самооценката на учениците. И разбирането и подкрепата от страна на учителите.“
Пандемията
“Това, което се случва в момента в българското образование, след едногодишен престой в дистанционен формат на обучение, в електронна среда – Българя влезе в този процес на много сериозна криза, свързана с ниски образователни постижения, с висок процент на отпадащите и незаписаните в училище, със задълбочаваща се образователна бедност и неравенства. С много слабо представяща се система за формиране на умения и в същото време към това се натрупват и негативните ефекти на пандемията.
За съжаления няма да е достатъчно учениците просто да се върнат в училище. Трябват много спешни мерки, свързани със сериозни корекции на дефицитите, които се случват в момента.“
В звуковия файл можете да чуете още по темите – преждевременно напускане на училище – проценти и степен у нас – възможни решения; отражение на дистанционното обучение върху учениците в дългосрочен план.
