Към вас, които сте гледали с възхищение бронзовата статуя на Алън Стюарт Конигсберг (човекът, дето е роден на 13 ноември 1935-а, но тази година официално ще навърши 86 на 1 декември) в реален ръст, с прикрепените към нея бронзови очила (също в реален размер), които все се намира кой да откърти, в Овиедо. И към вас, които сте се захласвали по неговия паметник в Кьонигсберг. Към всеки, който искрено се е забавлявал на неговите шеги – тези на сцената, но и тези във филмите му. Към най-искрения фен, който безусловно обича творчеството му, а и към този, който и пет пари не дава за него, ако изобщо има такъв. Всички вие вече можете да държите в ръцете си, при това в луксозно издание, автобиографията на въпросния „мизантроп и любител на гангстерите, илитерат и некултивиран темерут, който седи пред трикрило огледало и упражнява номера с карти, тъй че да може да извади асо пика от всяко положение с идеята да измами някого при първа възможност“, нарекъл сам себе си Уди Алън. Може би „един от най-великите творци на нашето време“ щеше да е много по-лесно за писане, но пък той еднолично се определя по гореописания начин, така че текстът има за задача да се придържа към фактите.
След като служителите на издателство „Ашет“ обявиха стачка и се възпротиваха срещу публикуването на единствената и напълно откровена мемоарна книга на легендарния режисьор, комик, актьор и по негови думи – „преди всичко писател“, тя вече е факт. На английски, а от 23 април и на български език.
Преводът е на Василена Мирчева и Мартин Петров.
В 360 страници (плюс-минус 6) Уди Алън само вметва всичко за себе си. От детството си в Бруклин, когато мами на карти за пари и бяга от училище, за да ходи на кино, през успешната си стендъп, телевизионна и филмова кариера и създаването на шедьоврите „Ани Хол“, „Манхатън“, „Полунощ в Париж“ и „Въртележка“, до взаимоотношенията си със семейство и приятелите си. В автобиографията си той не щади нито тях, нито себе си. Пише се така, както сам се е видял, изживял, търпял и до днес се понася. И макар през целия си съзнателен живот да поддържа враждата си с реалността, в „Само да вметна“ всичко гранични с действителността (му).
В началото на книгата сякаш говорят героите на Селинджър и Кауфман, но впоследствие наравно с иронията се усеща и едно мрачно настроение. Това е само защото за първи път Алън разкрива подробности от добре пазения и затворен семеен живот със съпругата си Сун-И, на която е и посветена книгата, и представя своята истина за него. Описва детайлно, без да се оправдава за каквото и да било, и бурната си връзка с Миа Фароу и публичния скандал, развихрил се между двамата и осиновената им дъщеря Дилън в началото на 90-те.
И все пак, всичко в „Само да вметна“ е работа, работа, работа… Именно тя разсейва Уди Алън от вечния му враг, който вече беше упоменат в тези редове. Това, разбира се, не му пречи да твърди:
„Обичам да създавам филми, но ми липсва всеотдайността на Спилбърг или Скорсезе, да не говорим за техните останали качества.“
Милионите му почитатели по света ще уважат чувството му за хумор, което прозира във всяка негова дума, но няма да приемат това за скромност. Защото скромността може и да краси човека, но талант като този на Уди Алън не се нуждае от украшения. В случая той е описан в книга, която е препоръчително четиво. Тя освен всичко друго е и истински разказ за американското кино.
Преди да прелистите страниците ѝ обаче, чуйте какво разказва за режисьора и неговата „Само да вметна“ Николета Руева, главната редакторка на издателството, от което този петък (23 април) книгата ще излезе на български.
