Хиляди еднополови семейства в България и Европа се сблъскват с неуредиците в правната система поради различията в националните системи на държавите членки. Такъв е и казусът на бебе Сара, на което е отказано българско гражданство, защото е родено в еднополово семейство.
Сара е родена в Испания в семейството на българка и великобританка, при раждането си детето е получило акт за раждане, в който са вписани и двете майки, но без да се уточнява коя е биологичната майка на детето. По действащите закони в Испания детето не може да придобие испанско гражданство, защото нито една от майките му не е испанска гражданка.
С казуса от българска страна се заема организация „Действие“. От 2015 година основен фокус в организацията са темите, свързани с признаване правата на еднополовите партньори, техните семейства и деца.
Видими ли са тези хора и семейства за закона и институциите? Защо липсва правна регулация, която да гарантира правата на децата в тези семейства? Могат ли тези семейства да живеят спокойно и със законово уредени права?
Темата коментира в “Законът и Темида“ Венета Ламберова, юрист, председател на ЛГБТ организация “Действие“:
“Бебето Сара е родено в края на 2019 г. в Испания. То има две майки. Едната е българка, а другата е от Гибралтар. И двете майки са вписани в акта за раждане в Испания. Майките имат сключен брак.
Впоследствие установяват, че детето им има трудности да придобие гражданство. Това не предвижда испанско гражданство поради факта, че нито един от родителите му не е испански гражданин. Не може да придобие гражданството от майката си гибралтарка поради специфични изисквания на Великобритания във връзка с това как гражданите на Гибралтар предават гражданство на децата си. Единствената възможност за него е да придобие българско гражданство, което се придобива по право, тъй като една от майките на бебето Сара е българка.
Получават отказ от българската служба ЕСГРАОН, след което завеждат дело в Административния съд София-град. Съдията по делото отправи предварително запитване към Съда на Европейския съюз в Люксембург, относно приложимото европейско право, дали, когато се упражнява право на свободно придвижване, произходът, установен в една държава членка, следва да бъде признат в друга държава членка.
Моят случай беше близък до този. Но моето дете вече е по-голямо. Тя е на 11 години. Все още за деца като нея, тези, които живеят в България, няма никаква възможност правата на другия, невписан в акта за раждане родител, да бъдат уредени. Това поставя децата в риск, от една страна, с бъдещи наследствени имуществени отношения, които настъпват, тъй като няма как децата да се водят наследници на другия, невписан в акта за раждане родител.
От друга страна, поставя децата в риск тогава, когато има раздяла на родителите, на двете майки, да кажем. И няма как да бъдат защитени правата на детето да се вижда и да поддържа отношения както с невписаната в акта за раждане майка, така и с роднините ѝ. Имаме такъв случай, в който бабата на детето нямаше как да осъществи връзка с него повече от една година. Тъй като имаше неразбирателство между родителите.
Групата на родителите, които живеем в България, не е малка, но имаме неформална група във Фейсбук. Над 100 човека сме в тази група. 90% сме тези, които преимуществено живеем в България. Имаме случаи, при които имаме трудности при получаването на здравна грижа, ако родителят, вписан в акта за раждане, е в невъзможност да присъства.“
Чуйте повече в звуковите файлове.
