Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Осем милиарда евро- това е финансовото измерение на подкрепата за фермерите в Европа. Средствата бяха гласувани в края на миналата година. Около 200 милиона от тези средства ще подпомогнат българските фермери. Средствата са за преодоляване на кризата и последствията от коронавируса. На пленарната си сесия Парламентът прие и правилата за преход в следващите 2 години. За да бъде осигурена стабилността и конкурентоспособността на европейските земеделци, Преходният период към новия програмен период ще бъде 2 години, а не 1 година, освен това, по време на прехода ще се прилагат старите правила.
В началото на тази година бе проведен онлайн форум, посветен на Бъдещето на ОСП и реформата след 2022 година. Средствата от Плана за възстановяване и справяне с последствията от пандемията ще се разходват по правилата на прехода, коментира Снежана Благоева- пълномощен министър на постоянното представителство на РБългария в Брюксел и на специалния Комитет по селско стопанство.
"За нас най-важното за преходния период е да се осъществи и да се гарантира плавният преход от единия към следващия програмен период. за нас беше беше много важно да продължим да подпомагаме земеделските производители, да им осигуряваме достатъчно подкрепа в този нелек период. Фактът, че можем да продължим да прилагаме директните плащания е изключително важен, също и преходната национална помощ, мерките по развитие на селските райони ще бъдат прилагани по условията на съществуващите правила. Периодът е труден, разбираме, че трябва да осигурим на земеделците допълнителна подкрепа, подкрепа има и по инструмента "Следващо поколение", който осигурява допълнително едни 200 милиона евро през първите две години за земеделските производители, с насоченост именно за конкурентоспособност и допринасяне за екологичните цели на Зелената сделка. През този преходен период земеделските производители ще могат да разчитат на достатъчно подкрепа, така че да преодолеят трудностите и едновременно с това да направят крачката напред в посока развитие..."
Около 200 милиона евро от 8-те милиарда европейска помощ ще стигнат до фермерите в България за две години. Към тези средства се прибавят и около 650 милиона евро, които ще бъдат насочени към земеделците по Програмата за развитие на селските райони.
Фермерите трябва да се подкрепят, защото те са в основата на продоволствената сигурност и са гарант за качеството на произвежданата продукция, категоричен е евродепутатът Асим Адемов зам.член на комисията по земеделие в европарламента.
"Фермерите са първото и най-важно звено от веригата за доставка на храни, те са гарант за продоволствената ни сигурност, за качеството на произвежданата продукция, както и за доброто стопанисване на земята. Положителен ефект по този преходен регламент са допълнителните 8 милиарда евро за развитие на селските райони, които ще бъдат достъпни за земеделците през 2021 и 2022 година, в съотношение 30:70 процента... През този преходен период България ще разполага с над 880 млн. евро по Програмата за развитие на селските райнои, от които 200 млн. евро са по линия на Плана за възстановяване."
Към напояване и дигитализация на селскостопанския сектор ще бъдат насочени голяма част от средствата по Плана за възстановяване, посочи Атидже Алиева Вели- член на комисиято по земеделие. Според нея трябва да се мисли и за по-тясна връзка между науката и бизнеса:
"Трябва да работим в тази посока, да приложим цялостен подход в Плана за възстановяване, който след това да бъде надграден със средствата, предвидени след 2023 година. Като част от стратегията за опазване на биоразнообразието имаме предложения именно за инвестиции в напояване и устойчиво управление на водните ресурси..."
До 2023 година страната ни има възможност да се възползва от средствата за подобряване на състоянието и модернизация на хидромелиоративната инфраструктура.
Климатичните промени и продължителните летни засушавания през последните години изправят българските земеделци пред огромни предизвикателства, затова и Александър Александров от Видинския съюз на зърнопроизводителите подкрепя идеята да се финансира изграждането и възстановяването на напоителни системи:
"Без напояване ня как да стане, добре е, защото ние никога не можем да извадим толкова пари, за да си възстановим напоителните системи. Има толкова "поле за изява"- помпени станции разрушени, канали...Добре е, че инфраструктурно, инженерната подготовка е създадена- прокарването на самите каналиу изравнителите, дигите- това го има. Трябва да бъде подобрено... "
Системите за напояване у нас са в критично състояние. Това води до значителни загуби на поливна вода и до високата й цена. Между 4 и 8 процента от съществуващите напоителни системи се използват през последното десетилетие, а неефективното използване на водния ресурс в сектор земеделие е съществена пречка пред интензивното развитие на отрасъла и пред устойчивото управление на водите в този отрасъл, се посочва в Плана за възстановяане. Затова са предвидени дейности по реконструкция, възстановяване (проектиране и строителство), модернизация на напоителни канали, напоителни полета, деривации, помпени станции, напорни тръбопроводи, изравнители, водохващания, язовири и обекти за отводняване - отводнителни помпени станции, канали и диги.
Реализацията на проектите ще доведе до значително намаляване на загубите на вода, нарастване на поливните площи, опазване на земеделските земи от вредното въздействие на водите, предотвратяване на риска от бедствия и адаптиране на земеделието към климатичните промени.
