Eмисия новини
от 18.00 часа
Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Хю Ловат: Икономическата блокада на Газа е в основата на войната днес

Подобряване на живота в палестинския анклав и избори са формулата за по-устойчив мир, казва анализаторът от Европейския съвет за външна политика

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Ако търсим виновник за войната в Израел и палестинските територии, най-лесно ще е да посочим „Хамас“, ако сме привърженици на Израел, или израелците, ако държим на палестинската кауза.

В късния следобед в понеделник лидерите на „Хамас“ отправиха ултиматум към израелските власти да изтеглят до час полицията от района на джамията „Ал Акса“ и квартала Шейх Джара. И когато това не се случи, започнаха да сипят ракети по израелските градове.

Но в дните преди понеделник израелската полиция щурмува джамията „Ал Акса“. Ранени бяха стотици палестинци, които демонстрираха в защита на своите сънародници, застрашени от изселване.

Както Израел, така и „Хамас“, могат да бъдат критикувани. Но така наречените посредници - Съединените щати и Европейският съюз, също носят отговорност за днешната ескалация и всичките ѝ последици, казва Хю Ловат от Европейския съвет за външна политика в интервю за предаването "Събота 150".

Защо „Хамас“ нападна Израел? Претекстът е ясен - отказът на израелците да оттеглят силите си за сигурност от района на джамията „Ал Акса“ в Ерусалим. Кои са причините обаче?

„Причините не са една и две. Не бива да подценяваме случилото се в Шейх Джара и Харам аш Шариф. Не може да се отрече, че членовете на „Хамас“ са емоционално и национално дълбоко свързани с Ерусалим.

Другата причина явно е възможността на „Хамас“ - или това, което „Хамас“ вижда като възможност - да укрепи авторитета си като представител на палестинската нация, особено след като президентът Махмуд Абас отложи парламентарните избори.

Третата причина може да е само спекулация от моя страна, но ще бъде интересно да се види дали в момента, в който се стигне до преговори, „Хамас“ ще поиска облекчаване на израелските ограничения върху Газа.“

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Тези основания изглеждат несъвместими с цената, която сега „Хамас“ плаща за атаката си - израелската авиация нанесе стотици удари. Не само обикновени жители на Газа загинаха, но и самият „Хамас“ понесе тежки загуби, разрушенията са огромни...

„Резонно е да се попита дали от „Хамас“ не са подценили ситуацията - дали не са били твърде самоуверени въз основа на досегашния си опит да започват ограничена военна конфронтация, а след това да деескалират и предоговарят условията за примирие.

Важно е обаче да разберем по-широкия политически контекст - без да оправдаваме действията на „Хамас“ - че статуквото, в което са поставени жителите на Газа, е наистина много тежко.

Сега - след като обединението на палестинците вече не е на дневен ред, понеже изборите вече не са на дневен ред - Хамас може би се опитва да постигне със сила ново уреждане на отношенията с Израел.“

Кой може да спре „Хамас“, ако реши да предизвика война в пълен мащаб? Кой има достатъчно влияние върху движението? Турция? Иран?

„Ясно е, че Европа и Съединените щати не могат да са посредници, тъй като не поддържат преки контакти с „Хамас“. Тази роля е отредена на ООН, Египет и Катар. Влиянието на ЕС върху „Хамас“ е силно ограничено. Има опити за въздействие чрез катарците, които осигуряват значително финансиране за Газа. Другият проблем е, че към момента Израел не иска примирие. Трябва да бъде упражнен натиск и върху двете страни, включително върху Израел.“

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Носи ли Европейският съюз като част от т.нар. Близкоизточен квартет отговорност за събитията от тази седмица?

„Пряка отговорност, разбира се, Европейският съюз не носи. Отговорността е преди всичко на „Хамас“ и израелското правителство. Но как се стигна до тук? Според мен сегашната ситуация е неизбежна последица от провала на миротворческата стратегия, следвана през последните десет години. По-конкретно, Евросъюзът се провали в това, че не вложи достатъчно политически усилия да изтръгне Газа от тежкото положение, в което се намира.

За капак на всичко дойде провалът на палестинските избори и на демократизацията под управлението на президента Махмуд Абас. Да, Евросъюзът направи опити, но недостатъчни за да накара Абас да проведе изборите. Изборният процес е така важен за политическата стабилизация в палестинските територии и за отклоняване на „Хамас“ от курса към насилие.“

Какво ще кажете за Съединените щати и техния президент? Едва в края на мандата си Барак Обама предприе по-решителни стъпки срещу експанзията на еврейските селища на Западния бряг, но Доналд Тръмп обърна тази политика на 180 градуса. Днес Байдън изглежда твърде зает с пандемията у дома, за да обръща поглед на Палестина. Антъни Блинкън намери време да разговаря с Абас едва тази седмица - близо 4 месеца, откакто е начело на Държавния департамент.

Със сигурност няколко американски администрации, включително тези на Обама, Тръмп и Байдън, носят отговорност. Стратегията на Тръмп бе да разруши каквото бе останало от мирния процес. Но и администрацията на Байдън не отдаде нужното внимание на израелско-палестинския въпрос.

Вярно е, че хоризонт за жизнени преговори не се вижда, но администрацията на Байдън напълно пренебрегнаха конфликта и ефективния му контрол. Ето защо събитията завариха американската администрация неподготвена.“

Когато или ако се стигне до примирие, кои са най-необходимите и най-практичните стъпки, за да бъде то заздравено?

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Засега се намираме в ескалационна спирала - всеки от противниците се усеща принуден да отвърне на другия с още по-голяма сила. Даже от „Хамас“ да са склонни на примирие, това не означава, че ще капитулират. Според мен ще се съгласят да прекратят ракетния обстрел, ако бъде спряно изселването на палестинци от Шейх Джара и бъде възстановено статуквото отпреди сегашните сблъсъци.

Това ще е връщане на ситуация, вредна за Газа. Но промяна не може да се случи веднага, след като проблемите, които виждаме днес, са се трупали в продължение на десетилетие. Важно е да бъде постигнато облекчаване на икономическите ограничения над Газа, да бъде упражнен натиск върху Израел да се върне към смислени преговори за две държави и, разбира се, да бъде обърнато внимание на проблемите от палестинска страна - например демократизацията. Това са все трудно изпълними задачи, но решаването им е предпоставка за една малко по-устойчива политическа рамка.“

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.