„Трудно е да се сетим за съвременен интелектуалец, сравним с Фурман. В Русия нямаше друг като него.“ Това пише Пери Андерсън и продължава: „Оригинален ум, чист дух, принципна последователност и не на последно място – нито дори намек за политически конформизъм: колко често се среща подобна комбинация на Запад, онзи Запад, който е достигнал вече границите на Русия?“
В предговора си към книгата „Една изключителна личност. Дмитрий Фурман и неговото време“ Иван Кръстев задава въпроса: „Защо е важно днес да четем Дмитрий Фурман?“ Отговорът се съдържа в изданието, което съставя и превежда от английски и руски Стоян Гяуров; книга, която само открехва вратата към личността и творческите усилия на Фурман (1943-2011). Оставеното от него е с респектиращ обем.
Текстовете на Иван Кръстев и Пери Андерсън са своеобразно въведение и поставяне на Дмитрий Фурман в контекста не само на своето време, но и на процесите, последвали след смъртта му. Стоян Гяуров е избрал да преведе няколко текста на самия Фурман, знакови за неговите възгледи, както и едно интервю с него, което дава възможност да го видим от малко по-личен ъгъл. Може да се каже, че статията му „Феноменът Горбачов“ е централна, но интерес представляват и тези за осмислянето на сталинизма през религиоведска гледна точка, процесите в постсъветското пространство, статията за Сахаров. Той за първи път въвежда термина „имитационна демокрация“.
От учен, водещ изследовател на религиозните системи, Фурман „се преобразява“ след падането на Горбачов в най-добрия анализатор на руския поскомунизъм. В края на интервюто си Фурман пояснява:
„След 1991 г., с усилие на волята, скъсах радикално с така скъпите ми академични студии и се отдадох изцяло на актуалната политология. Впрочем и в това поле се опитвах да остана учен, търсейки закономерности в обществения живот, съпоставяйки сходни процеси, отделяйки същественото от несъщественото. За свое научно поле избрах сравнителния анализ на политическото развитие на постсъветските държави – една много богата тема, позволяваща да се разбере много от съвременна Русия. Какво излезе от всичко това и изобщо от моята научна работа, аз не мота да съдя, но мога да кажа едно – постарах се много.“
Книгата „Една изключителна личност. Дмитрий Фурман и неговото време“ дава възможни паралели с днешното политическо развитие не само на Русия, но и на страните от бившия социалистически лагер.
Чуйте Стоян Гяуров.
