Изследователите на езика са затруднени, защото трябва да догонват промените, които стават все по-бързо – казва професор Андреана Ефтимова – Обикновено те се случват в медийната среда и в полето на политическото говорене. Редно е обаче всеки език да се развива, той е жив организъм, промените са хубаво нещо, правят ни по-гъвкави, усвояваме нови думи, които са свързани с нови явления.
От друга страна, изпадаме в едно противоречие и често обществото изразява загриженост, че се употребяват твърде много чужди думи. Чуждите думи, които вече са излишни обаче, отпадат сами. Тревогата за езика е излишна, смята тя.
Дискусии, свързани с обедняването на езика, има още от Възраждането. В известни литературни списания са се водили ожесточени дискусии как българският език ще изчезне, български книжовници се тюхкат за развалата – но българският език е жив и до днес и става все по-удобен.
Проявите на езика на омразата се раждат най-вече в социалните мрежи, той е идеологически мотивиран – обяснява професор Ефтимова – Ако се употребят две-три неприемливи думи, е простимо, но когато непрекъснато хората се облъчват с дискриминиращи и обидни изрази трябва да има мерки.
Чуйте още от разговора за езика с професор Андреана Ефтимова в „Какво се случва“.
Снимка – uni-sofia.bg
Андреана Ефтимова е професор във Факултета по журналистика и масова комуникация, СУ „Св. Климент Охридски”. Води лекционни курсове по медиен език и стилове на писането, езикови норми и кодификация, стилистика, езикът в интернет, невербална комуникация и психолингвистика.
