Броени дни след принудителното отклоняване на самолета на "Райънеър" към Минск и ареста на Роман Протасевич и София Сапега, вчера беларуският лидер Александър Лукашенко побърза за Сочи.
В руския черноморски курорт беларуският лидер получи, поне на пръв поглед, подкрепата на президента Владимир Путин срещу реакцията на Европа. Остава ли тази подкрепа безрезервна?
Кореспондентът на БНР в Москва Ангел Григоров разговаря по този въпрос с беларуския политически анализатор Александър Класковски.
Вчерашната среща в Сочи на Владимир Путин с Александър Лукашенко беше планирана преди инцидента със самолета на Ryainair и задържането на опозиционера Роман Протасевич. Тези събития обаче сякаш създадоха още по-неблагоприятен за Лукашенко международен контекст и направиха срещата му с Путин още по-наложителна.
"Мисля, че инцидентът с приземяването на ирландския самолет и задържането на опозиционера Протасевич просто изостри проблемите, които и без това Лукашенко искаше да повдигне пред Путин. Трябва да отчитаме събитията от август миналата година, когато Беларус изпадна в дълбока обществено-политическа криза и легитимността на Лукашенко се разклати. Западните страни не го признаха за победител на изборите. След това въведоха санкции, защото той започна масови репресии срещу политическите си противници. Впоследствие икономическото положение на режима рязко се влоши".
Как оценявате действията на Европейския съюз, който затвори въздушното си пространство за беларуски самолети и заплаши Минск с нови икономически санкции?
"Западът изпадна в шок и изрази несъгласието си с поведението на беларуските власти. Обикновено беларуската опозиция упреква европейците, че реагират бавно и санкциите им не са достатъчно строги. Този път събитията съвпаднаха с Европейския съвет и решението за нови санкции беше взето много бързо. Освен това вече сме свидетели на фактическа въздушна блокада на Беларус. Т.е. европейското небе беше затворено за беларуската авиация и това само по себе си е тежък икономически удар".
Вчера Лукашенко се оплака на Путин, че беларуският авиопревозвач „Белавиа“ е пострадал напълно незаслужено от въздушната блокада. Може ли Лукашенко да разчита на помощта на Путин при решаването на проблема?
"Лукашенко се обърна към Путин с такава молба. Преди за отлети за Сочи каза, че ще помоли Русия да увеличи полетите между двете страни, защото в момента беларуските авиопревозвачи могат да летят по други направления само през Москва. Искам да отбележа, че преди това в Минск беше руският премиер Михаил Мишустин. Той реагира доста хладно на съответната молба ва беларуския си колега. Позова се на коронавируса и каза, че полетите ще бъдат възобновени постепенно в зависимост от подобряването на пандемичната ситуация. Москва не бърза да се съгласява. На ритуално и пропагандистко равнище тя подкрепя Минск. И Путин подкрепи Лукашенко като каза, че през 2013 г. австрийците са приземили по разпореждане на Съединените щати самолета на боливийския президент Ево Моралес".
Може ли да се каже, че с поведението си Лукашенко усложнява и без това трудните отношения на Русия със Запада?
"Мисля, че номерата на Лукашенко започнаха да омръзват на Кремъл. Това напомня на ситуацията, при която малкият брат прави бели, но се карат на големия, защото не го контролира. Като цяло в Европа и във Вашингтон също разбират, че ключът към решаването на проблема с Беларус се държи до голяма степен от Москва. Между другото отварям една скоба, за да кажа, че Лукашенко се страхува от предстоящата среща на Владимир Путин с Джо Байдън. Страх го, че може да бъде сключена някаква сделка, която ще го засегне, защото от Белия дом вече казаха, че ще повдигнат беларуския въпрос. Така че Лукашенко иска помощ от Кремъл, но мисля, че Кремъл ще се възползва от тази ситуация, за да притисне Лукашенко по някои други въпроси. Например, за подписване на интеграционни програми, разполагане на военна база или продажба на някакви активи. Мисля, че Кремъл има и политически искания като конституционна реформа и трансфер на властта в Беларус, защото Лукашенко става все по-труден, неперспективен и токсичен партньор за руското ръководство".
Доколко убедителни за Путин са твърденията на Лукашенко, че той пази от агресивния Запад не само Беларус, но и Русия, че страната му е експериментален полигон преди похода на изток и т.н. Доколко изобщо Путин вярва на Лукашенко?
"Ако наблюдаваме езика на тялото на Путин при срещите му с Лукашенко, то често пъти той нервничи, движи си краката и т.н. Вижда се, че не му е интересно да слуша тези тиради и че не им вярва особено. Този, който познава езика на тялото, вижда, че Путин не е склонен да вярва на Лукашенко. Понякога обаче, например на последната среща, за която говорим, Путин беше по-спокоен от обикновено. Преди това Москва всячески притискаше Лукашенко, а той се дърпаше, не искаше да подписва пътните карти за интеграция. Даже шантажираше Русия, че ако продължава да го притиска ще започне да се сближава със Запада и т.н. Той вече изгори всички мостове в отношенията си със Запад. Вече е почти изцяло в ръцете на Москва. Путин може да си позволи известна снизходителност, защото няма закъде да бърза и може да чака. Руският президент вижда, че с всеки изминал ден Лукашенко се оказва във все по-лоша и безизходна ситуация и прави грешка след грешка. Изглежда самолетът беше приземен, защото той яростно се разправя с политическите си врагове и чувството му за безнаказаност вътре в страната го подведе. Защото все пак международната общественост реагира много по-твърдо, отколкото той очакваше. Докато готвеше капан за Протасевич, самият Лукашенко се оказа в капан. В капана на Путин.
Има и конспиративна теория, че руските спецслужби може и да са помогнали при тази операция. И може би са подсказали на беларуските си колеги, че врагът им ще лети през Беларус и могат да се опитат да го хванат. Във всеки случай класическият въпрос е на кого е изгодно всичко това. Изгодно е на Русия. И без да прибягваме до конспиративните теории виждаме, че Москва печели и че Лукашенко се оказва в по-слаба позиция. Лукашенко е в ръцете на Путин".
Има ли друг вариант пред Кремъл освен да продължава да поддържа режима на Лукашенко?
"Вероятно не са определили докрай стратегията си и засега няма да му дават много пари, но ще го подкрепят, защото няма друга алтернатива. Те не искат да имат работа с опозицията - смятат я за прозападна и по принцип са прави. Това е неприемливо за Кремъл. Колкото и да е парадоксално, до последно Лукашенко разчистваше в по-голяма степен проруския сектор, отколкото прозападния. Защото не търпеше никаква конкуренция и искаше да има монопол над отношенията с Москва. При цялата интеграционна реторика на Лукашенко, в Беларус няма силни проруски партии или обществени организации. Ако Кремъл има някакъв алтернативен сценарий, то не е ясно с кого ще го реализира. Затова Москва се мръщи, неприятно й е, Лукашенко е проблемен партньор, но засега не виждат нищо по-добро от него. Ще продължават да подкрепят този режим неохотно, защото Путин не може да приеме, че в Беларус ще победи някаква "цветна" революция. За него това е ужас и триумф на някакви чужди идеали. Страхува се, че ако днес властта в Беларус се смени по този начин, то утре това може да стане и в Русия".
Интервюто на Ангел Григоров с Александър Класковски в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.
