Наскоро в Дупница беше представена книгата „Хроника на дупнишките евреи“. „Да разказваме с добро“ е подзаглавието на книгата… С добро чувство и с желание никога да не се повтарят масовите гонения и изтребления на който и да е народ за книгата разговаряхме с нейния автор Явор Тодоров.
Огромен изследователски труд е положил г-н Тодоров, преглеждайки над 6000 страници архив за живота на еврейската общност в Дупница. Само малка част от намереното в тях влиза в книгата. От нейните страници научаваме и за обикновени хора – българи, застъпили се лично за подлаганите на гонения евреи по време на действието на Закона за защита на нацията. „През март 1943 година, разказва Явор Тодоров, митрополит Стефан, връщайки се от Рилския манастир, вижда града пуст. И пита архиерейския наместник защо няма никой по улиците. „Защото евреите са арестувани. Българите са солидарни с евреите, затова и те не излизат“ бил отговорът.“ – тази и още други истории можете да чуете в звуковия файл.
„Това е книга – документ за живота и дейността на еврейската общност в Дупница, но е и документ за живота на самата Дупница, в която къде мирно, къде шумно, къде неспокойно съжителстват етническите общности. Това са общности, свързани с близки исторически съдби без съмнение.“ – това каза за книгата нейната редакторка Михайлина Павлова. Когато четем книгата, нямаме усещането, че еврейската общност в Дупница живее свой затворен живот“.
Какво още разказа тя – чуйте в звуковия файл.
