Спасителна операция на военноморските сили е в ход край Шабла, където български изтребител МиГ-29 е паднал по неизяснени причини по време на учение. Това е станало при изпълнение на тренировъчна задача над морската акватория на България малко след полунощ.
Пилотът на изтребителя е майор Валентин Терзиев от 3-а авиационна база "Граф Игнатиево" на длъжност началник на щаб на ескадрила, съобщиха от МО.
Служебният премиер Стефан Янев даде във Варва брифинг по темата и заяви, че предвид изминалото време и условията в морето, шансовете пилотът да бъде открит не са големи.Две фрегати, миночистач, дрон и хеликоптери участват в издирването на падналия военен самолет.
Няма информация за точното място, където снощи изтребителят се е разбил край Шабла, но е ясен районът. Това заяви за БНР служебният министър на отбраната Георги Панайотов. Няма и информация дали пилотът е катапултирал, допълни той.
"Когато се случи подобен инцидент, обикновено пилотът предприема действия. Той се катапултира. Нямаме информация пилотът да се е катапултирал. Освен това катапултът, след като бъде задействан, се задейства един радиосигнал и той излъчва едни сигнали, за да бъде локализиран, да бъде открит по радар, да могат да го намерят къде е. Не се прихващат такива сигнали от катапулта. Това означава, че е станало нещо внезапно, тъй като пилотът, тъй като е бил опитен пилот, той знае, че трябва да информира, трябва да докладва за катапултиране. Не е докладвал за такова нещо, не е търсил радиовръзка с базата. Значи се е случило нещо внезапно", коментира служебният военен министър.
Той допълни, че въпреки загубата на машината, Военновъздушните сили ще изпълнят задачите си:
"Военновъздушните сили изгубиха една машина, която извършва по принцип задачи по охрана на въздушното пространство над България. Въпреки това военновъздушните сили ще продължат да изпълняват задачите си. Ние очакваме 2023 година в България да пристигнат първите Ф-16. До тогава ние разполагаме с МиГ-29. Ние с друго не разполагаме".
В коментар по случая президентът Румен Радев призова медиите към сдържаност и избягване на спекулации, като подчерта, че в момента най-важна е съдбата на пилота.
Във връзка с инцидента Военно-окръжната прокуратура в Сливен е образувала досъдебно производство за допуснато произшествие при управление на бойна техника, при която са причинени значителни имуществени вреди.
Повече информация по случая съобщи пред журналисти полковник Христо Тинев - военно-окръжен прокурор от Военна прокуратура в Сливен.
"Към момента се извършват всички необходими процесуално-следствени действия. Сформирани са екипи. Същевременно на място работят екип от военни прокурори и следователи съвместно с органите на Военна полиция на място.
В момента колегите от Военна окръжна прокуратура - Пловдив извършват всички необходими процесуално-следствени действия в авиобаза "Граф Игнатиево". Работи се по всички възможни версии".
Самолетът на ВВС е изгубил радиовръзка и е изчезнал от радарите в 00 ч. 45 мин. снощи над водите на Черно море край Шабла. Там се провеждаше тактическо учение с бойни стрелби "Шабла 21", което вече е прекратено. Издирването на пилота е започнало веднага, продължава и в момента.
За БНР командирът на Военноморските сили контраадмирал Кирил Михайлов коментира, че не е сработила системата, която при катапултиране на пилота изхвърля спасителен буй с радиосигнал и светлина.
Падналата машина е от последните доставени в края на 80-те години, като нейният т.нар. "ресурс за използване" е трябвало да изтече през 2029-2030 година. Машината е от състава на база "Граф Игнатиево".
Това не е първият инцидент с военни машини през последните години.
През 2017-а хеликоптер "Пантер" на ВМС пада във водите на Черно море по време на учение, загива един пилот. През 2018-а военен хеликоптер Ми-17 пада край "Крумово", Пловдив. Най-сериозният инцидент е през 2012 година по време на учение. Самолет МиГ-29 пада край Пловдив. Военните успяват да катапултират.
Инцидентът става само ден преди обявения ден за високопоставени гости.
"Шабла - 21" е национално тактическо учение с експериментални и съвместни бойни стрелби на формированията за противовъздушна отбрана на Българската армия с международно участие. В него участват до 1 500 военнослужещи от Сухопътните войски, Военновъздушните и Военноморските сили и Съвместното командване на специалните операции на България, както и формирования от САЩ и Сърбия.
През 2017 година военните пилоти от базата използваха правото си да не летят на изтребителите, ако не се чувстват технически подготвени. Това беше сигнал към предишното цивилно ръководство за нерешени проблеми.
Последно въпросът с достатъчните часове на пилотите във въздуха беше поставен от президента Румен Радев (и той бивш пилот) по време на срещата с висшето военно ръководство през март.
Той изрази безпокойство от намаляването на часовете за летене:
"Нальотът продължава да бъде опасно малък. И аз очаквам енергични действия, така че този проблем, неведнъж съм го поставял, да бъде решен в най-скоро време", предупреди президентът.
Военният министър, тогава Красимир Каракачанов, припомни, че ВВС разполагат с достатъчно ремонтирани МиГ-ове, с които да се правят часовете:
"Той ще се преодолява и когато в строя постъпят новите Ф-16", каза тогава Каракачанов.
В доклада за състоянието на отбраната за 2020 г. беше отбелязано, че: "Проблемите с поддръжката на авиационната техника и продължаващата тенденция за неизпълнение на летателните часове от летателния състав създават реална заплаха за нивото на безопасност на полетите и способностите за изпълнение на задачите и поетите съюзнически ангажименти, включително и по охрана на въздушното пространство".
Докладът отчете, че "въпреки гъвкавото планиране и ефективното разходване на разполагаемите ресурси, планираният брой летателни часове беше изпълнен на 84%".
