Потребителската инфлация в САЩ се повиши през май изненадващо силно до близо 13-годишен връх от 5%, показват данните на Департамента по труда, които обаче отчитат базовия ефект на понижение на цените точно преди година на фона на тогавашната първа вълна на коронавирусната пандемия.
Индексът на потребителските цени (CPI) се повиши през май с 0,6% спрямо април, когато нарасна с 0,8% (най-силен месечен скок от юни 2009 г.), докато очакванията на финансовите пазари бяха за повишение с 0,5 на сто.
Спрямо година по-рано потребителската инфлация пък се ускори рязко до 5,0% от 4,2% през април и очаквания за повишение с 4,7 на сто. Това е най-високата инфлация в САЩ от август 2008 г., когато цената на петрола достигна рекордни исторически нива от около 150 долара за барел.
Основна причина за ускоряването на инфлацията е нарастването на цените на енергийните цени с цели 28,5% на годишна база, докато цените на хранителните стоки се увеличиха с едва 2,2 на сто.
Изключвайки цените на храни и енергия, т.нар. основна инфлация (основен CPI) се повиши през май на месечна база с 0,7% и с 3,8% спрямо година по-рано след повишение с 3,0% през април, достигайки по този начин 29-годишен връх.
Силно нарастващата инфлация до голяма степен произтича от отварянето наново на икономиката, но ако ценовият натиск не се успокои в близко бъдеще, това може да постави под натиск възстановяването на САЩ от коронавирусната криза.
Рязкото ускоряване на инфлацията през май обаче няма да окаже влияние върху паричната и лихвена политика на Федералния резерв на САЩ, тъй като американската централна банка и нейният шеф Джером Пауъл много кратно отбелязаха, че по-високата инфлация е само временно явление.
В последно време Фед сигнализира, че може да толерира за известно време по-висока инфлация над целевото ниво от 2 на сто.
