Според проф. Тодоров е бил натрупан „безценен опит в справянето с остри ситуации и би било глупаво да не си извлечем поуките, да се спъваме все в един и същи камък“.
Решаващият фактор в действията не само на нашето правителство, но и на голяма част от страните в Европа, беше неизвестността на размера на опасността, изтъкна Христо Тодоров в предаването „Преди всички“.
В дебатите върху мерките в много страни се утвърждава леко раздразнената теза, че правителствата са реагирали прекомерно. Това е естествено, но въз основа на знанията, които имаме в момента, поясни той.
Доколко прекомерните ограничителни мерки са се оказали ефективни, е въпрос на анализ, допълни проф. Тодоров.
При такива драстични мерки, които се взимат в толкова кратки срокове, винаги на преден план ще излиза въпросът за легитимността, смята проф. Христо Тодоров.
В нашия случай в комуникацията с обществото могат да се видят сериозни дефицити, отчита Тодоров. По думите му публичните говорители с времето са станали по-опитни, по-добре са дозирали посланията си, обрали са част от емоционалните изблици от началото на пандемията.
„Свръхреакцията идва от неувереност в капацитета на системата, в нейната дееспособност. Този капацитет се разви във времето и това донесе известно спокойствие както в обществото, така и сред тези, които управляват процеса.“
„С оглед на моментната ситуация ние стоим добре. Нивото на мерките е като че ли адекватно. Въпросът опира до това какво може да се прогнозира и какво не може да се прогнозира“, коментира преподавателят.
Органите, управляващи целия процес, трябва да съобразяват както краткосрочните, така и дългосрочните заплахи, обобщи Христо Тодоров.
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
