Боян Минчев е трето поколение майстор шекерджия в Етнографския музей на открито "Етър" в Габрово.
За традициите без предразсъдъци, за занаятчийството без умора и за захарта без задължителната найлонова опаковка разказва майсторът.
Боян Минчев е главен герой в “Нашият ден“.
“Кафе не се научих да пия, но денят ми започва със захар. От рано сутринта започвам да правя различни сладки и шекери, за да радваме децата, които биха минали през музея в този ден. Започвам около 8.00 часа."
Кое го подтиква да стане майстор
"Аз съм трето поколение майстор шекерджия. Всичко е подтикнато от дядо ми. Той един от най-старите майстори на музея “Етър“. Учил се е от първите майстори в региона, събрани от Лазар Тонков.
Може би съм бил пет-шест годишен, когато той ме е бавил, докато е правел сладки. И така постепенно с годините, когато имах нужната сила и знания, защото всичко работим на ръка, започнах да работя.
От 15-16-годишен работя до ден-днешен, вече 16 години."
Запалва го…
"Естествено сладкото – като всяко малко дете и аз обичах да ям сладко. Покрай дядо всичко беше сладко, беше приятно. Занаятът се предава от поколение на поколение."
Уроците, които няма да забрави
"Всички уроци стоят, защото дядо ми е такъв човек, че с шеги, с насмешки нещата винаги са минавали много леко.
Работата е приятна, особено когато радваш децата. Това съм видял в дядо ми и в себе си.
Народните танци
"Закърмен съм с народната музика. Майка ми е народна певица, баща ми е хореограф. Танцувах, тъй като не можех да пея като малък. Започнал съм да танцувам от 3-4 годишен. Това винаги много ме е палило и сме обиколили почти цял свят с народните танци.
Трудно е в момента да оцеляваме в това време на пандемия."
Прибавя ли ново в старите рецепти
"Стараем се да се развиваме и предлагаме доста рецепти. Търсим стари майстори и стари хора, те са българската памет. Добавяме някои нови привкуси, защото времената се менят. Не прекрачваме границата, защото искаме да съхраним най-вече българското."
Чуйте Боян Минчев в звуковия файл.
Снимки: Фейсбук, личен профил 
