Пет години след референдума, на който британците гласуваха за излизане от Евросъюза Лондон дава 28-дневно предизвестие за кандидатстване за статут на уседналост .
Десетки хиляди граждани на ЕС, живеещи в Обединеното кралство, ще получат официално 28-дневно предизвестие, ако не са успели да подадат заявление за статут на уседналост след Брекзит в рамките на една седмица.
Предупреждението е от правителството в Лондон. Официално срокът изтича на 30 юни.
На Острова хората приемат новината за тези 28 дни като удължаване на срока за подаване на молби за уседнал статут, а това не е удължаване. Крайният срок си остава 30 юни.
За тези 28 дни се говореше и преди, само че сега вече е официално, че те са един вид толеранс на властите точно към споменатите случаи на европейци, които поради някаква основателна причина няма да могат да спазят срока. Става дума за уязвими групи хора, като деца в домове за социални грижи, жертви на домашно насилие и дори трафик и, разбира се, възрастни хора, за които се предполага, че колкото и да е улеснена услугата тя все пак представлява някаква трудност за тях. Говорим все пак за хора, които имат необходимите 5 години престой и имат пълното право да останат на Острова, за да получат уседнал статут или 3 години за временен статут, представяйки необходимите доказателства и документи.
Този ход на британските власти може да се разглежда и като един вид презастраховане от тяхна страна срещу евентуални оплаквания, когато впоследствие последват съответни мерки срещу хората без статут на уседналост. Ето защо те изпращат тези предизвестия до десетки граждани на ЕС, които по техни данни все още не са кандидатствали и по тяхна информация имат право на статут на уседналост. Като се набляга на момента, че при неспазване на крайния срок последиците могат да бъдат „неприятни“. Става дума за загуба на практика на всички права. Право на работа, право на престой, право на здравеопазване, на откриване на банкови сметки и какво ли не още. Може да се стигне и до депортиране. Адвокати днес предупреждават от страниците на „Гардиън“, че изпращането на тези предизвестия, които те направо наричат „призовки“, внасят още по-голямо объркване. Но от друга страна поне за първи път министърът, който отговаря за имиграцията, Кевин Фостър, се опита официално да даде гаранции, че няма да бъдат спирани внезапно помощите от 1 юли за онези, които не се успели да подадат заявления, че властите ще бъдат „гъвкави и снизходителни“, както се изрази.
Много интересен момент при обявяването на този ход на властите вчера бе, че всички останаха много изненадани от изнесените данни, че до 31 май са били подадени 5,6 милиона заявления, при положение, че официално се смята, че пребиваващите на Острова граждани на ЕС са около 3,5 милиона. Макар и това да включва и повторно подаване на заявление, все пак разликата е внушителна и отново повдига въпроса за имиграционната политика на правителството и доколко то е наясно какво става по границите на страната.
Иначе класацията по подадени заявления се оглавява от поляците с близо един милион такива /975 000/, следвани много близо от румънците /918 000/. По отношение на румънците това е донякъде шокиращо, защото официалната статистика е, че във Великобритания има малко над 400 000 румънци, а сега изведнъж се оказва, че близо 1 милион са подали молби за статут за уседналост. Следват Италия, Португалия и Испания, а България е на шесто място с около 300 000 подадени молби.
При българите се явява същия въпрос като при румънците. По официални данни не се смята, че има повече от 150 000 българи. Иначе, при по внимателно вглеждане в статистиката могат да се видят още някои любопитни неща за българите. В разбивката за отделните съставни части на Обединеното кралство излиза, че в Уелс българите са на трето място по подадени заявления за статут на уседналост, което предполага, че са и трети по численост сред пребиваващите от страните от ЕС. В Шотландия и Северна Ирландия българите са пети по подадени молби и в Англия – шести.
В Лондон пък най-много заявления са подадени в източната лондонската община Нюхам, където живеят големи общност на българи, румънци и литовци – общо около 130 000. Ако има някаква закономерност във всички изнесени данни, това означава, че е възможно около 20 000 българи /вероятно и повече/ да живеят там, а това пък означава населението на град като Своге например, което е доста впечатляващо само за една лондонска община.
Още по темата в звуковия файл.
