За да останат личности, събития и взаимовръзки в общата ни памет, някой трябва да ги документира. Качеството на паметта зависи от качеството на документа. Попитахме петима изявени български фоторепортери за няколко техни снимки и за личните им разбирания за журналистиката. Кадрите им, също като хиляда думи, са достатъчни да видим и почувстваме емоционалната като естрадна песен българска политическа история през последните 20 години.
Започваме с една сцена от топлите месеци на 2003 година (заглавната снимка). В софийско кафене са седнали няколко костюмирани приятели на средна възраст. Изглеждат като съмишленици, защото всичките пият водка с доматен сок. Мъжете са генерали, началници на различни звена във вътрешното министерство и други силови структури. В момента на снимката един от тях, тогава главен секретар на министерството, в бъдеще кмет и премиер, плаща сметката. Снимката е на Ани Петрова.
"В президентството, където имаше среща (Консултативен съвет по национална сигурност - б.р.), снимките бяха на маса, с президента Първанов, нищо особено. Бях почти сигурна къде ще намеря генералите след това. От дългата ми практика във фоторепортерството съм установила, че около самото събитие се случват много по-интересни неща. Не е задължително винаги да е в кръчма, просто тогава така се случи", казва Ани Петрова.
И още един момент, запечатан от нея: църква-костница в Гюешево. Тленните останки на загинали в Междусъюзническата и Първата световна войни стоят под стъклен похлупак. Върху похлупака виждаме букет цветя и отражението на човека, който ги поднася - тогавашен премиер и някогашен цар.
"Друго важно нещо (във фотожурналистиката) е да си винаги навреме. Тогава обаче не преценихме пътя, отидохме в последния момент. Тогава имаше страшно много вестници и много колеги. Всички вече се бяха позиционирали срещу тогавашния премиер. Отзад имаше едно разпятие и всички си бяха разкадровали снимките. Аз в последния момент влетях, клекнах пред един колега. Не знаех апарата на какви настройки е и затова направих тази снимка, на която Царя го няма, а там е само отражението му. Бях на скорост 1/60. Оказа се, че съм направила нещо по-интересно от това на събитието."
Същият премиер е герой в още две снимки, които ще ви представим. На първата, някъде в курорта Боровец през 2003, той е събрал младежката организация на партията му. Участниците застават за общи снимки. В един запечатан момент премиерът се е обърнал и е погледнал към бъдещето - по-точно към млад активист, който някой ден ще се прочуе като депутат от друга партия, бизнесмен, издател на вестници и краткотраен шеф на ДАНС - всичко това до 34-тата му година. Понастоящем санкциониран от американските власти заради корупционни действия у нас. Веселин Боришев заснема как бъдещият млад и успял мъж гледа с респект някогашното момче цар.
"Помня горе-долу събитието, бяхме в Боровец на командировка. Единственото нещо, което си спомням, е че безумно се напивахме вечерите. Един фоторепортер може да попадне на нещо, което да се окаже изключително важно години след това", разказва Боришев. Подобни любопитни моменти от своите архиви той е събрал в страницата "О, спомняте ли си, госпожо". От нея се роди и фотокнига със снимки от последните 20 години, чието чисто ново издание излезе от печат преди дни.
Фоторепортерите често предвиждат бъдещето. В друга снимка на Веселин Боришев от 2017 година, фон е традиционната сграда на Народното събрание. На фокус пред нея е тила на гологлав мъж с обеци. Такива бръснати тилове карикатуристите ползваха, за стереотипно изображение на хората, които наричаме мутри. В случая, това е може би най-известната гола глава в държавата - тази на известен актьор, музикант и телевизионен водещ, тогава тепърва навлизащ в политиката чрез един незачетен референдум.
"Снимах му тила, защото той така беше седнал, че ми трябваше фон. Удачния фон беше Народното събрание. По някакъв начин, без да знам, съм направил нещо, което 4 години по-късно се оказва важно - той управляваше Народното събрание чрез депутатите си и шефа на парламента. Помня как тогава едвам ходеше, сложиха му столче, седна."
Между времената на бившия монарх и тези на телевизионния водещ преживяхме и други големи политически епохи. Първата и по-кратка е напълно илюстрирана в само един фотографски кадър. На него, след успешни преговори за съставяне на правителство, говори новият премиер - млад лидер на социалистическа партия. Той е осветен от слънцето. От двете му страни, в удобна сянка, са се настанили колиционните му партньори - предшественикът-цар и сегашният почетен председател на либерална партия, бореща се за права и свободи. Кадърът е на Иван Стоименов.
"Събитието беше в резиденция Лозенец. Сядайки на поляната да говорят, пред тях имаше три масички, а над тях - два чадъра. Оказа се, че двамата са на сянка, а той е на слънце. Експонирах така, че да излязат още по-тъмни, защото те дърпаха конците, а малкият, защото тогава той беше млад политик, трябваше да отговаря на въпроси. Тогава работих за в-к "Дума", но съм правил и снимки като за в-к "Демокрация". Сега съжалявам, че дадох 30 години от живота си, за да снимам политическа фотожурналистика. Хора, на които съм вярвал, на които съм разчитал и съм се опитвал да представям, така че хората да ги харесват и избират, след това са предавали и мен, и идеите, и всичко" - думи на Иван Стоименов.
А след тройната коалиция дойде дългогодишно управление, което сякаш също толкова дългогодишно предстои да дискутираме. Следващата история е за един протоколен момент от него - през май 2018 се състои среща в Кремъл между руския президент и българския премиер. След срещата българският премиер казва, че големият брат е простил на малкия за спирането на един газопровод. Две години по-късно през българска територия е пусната друга тръба. На снимка от събитието двамата лидери гледат сякаш безизразно пред себе си. А езикът на тялото им издава немалка доза напрежение. Кадърът е на Цветан Томчев.
"Обичам да снимам известни политици - да вляза в душата им през лицето в едър план. Винаги в такива случаи си нося дългофокусна опитка, защото човек не знае каква ще е дистанцията до важните хора (по време на събитието). Следях израженията на двамата ръководители, защото с фотографията исках да вляза в психологията на срещата, да науча нещо повече. Имам много голяма галерия от портрети на Владимир Путин и към него бях насочил вниманието си. Беше изключително изнервен. Едно напрежение, нетърпение, повдига си крака на пета, стиска ръцете. Бях изключително изненадан, защото знаем, че е безизразен, овладян и трениран човек. Явно за него тази среща беше изключително важна, по-късно се оказа, че действително е било така", спомня си Цветан Томчев.
Последният от безбройните кадри на българските фотожурналисти, на който ще обърнем внимание, не е на политик, а на човек на ръководен пост, чийто избор пряко и непряко зависи от политици. Този конкретен човек е вече бивш директор на Националното радио, който под натиск или изцяло по собствена вина е попаднал на трудно място. В този даден момент директорът ще дава обяснения пред Съвета за електронни медии защо е спрял сигнала на програма "Хоризонт", само ден след свалянето от микрофон на съдебния репортер на радиото Силвия Великова, известна с критичното си отношение към настоящия и бъдещия главен прокурор. В крайна сметка нито въпросния главен директор, нито някой друг пое отговорност за спирането на сигнала или за опита за цензура. Но след въпросното изслушване в СЕМ, директорът беше отстранен. Този печален образ е заснел Денислав Стойчев.
"Виждаме един уморен човек, прегърбен над масата. Сякаш иска да се скрие. Журналисти си подават микрофони над него. Лично за мен това лице казва "Моля ви, оставете ме, нека да си тръгна и това да не е било". Най-основното умение във фотожурналистиката е да се запечатват емоции, които по някакъв начин говорят за събитието и прибавят стойност и информация. Един креативен фотожурналист може от всяка злободневна тема и втръснало ни лице да извади нещо интересно, което може и да остане в историята", твърди Денислав Стойчев.
