Проф. Миков има интерес към османските паметници, джамии, чешми, баните в България, както и към българската фолклорна култура и възрожденското изкуство - ритуалните и магическите практики по българските земи. Той е доктор на историческите науки, преподавател в Нов български университет и в Художествената академия, където води лекции по османска архитектура и изкуство.
„В тази първа студия сме разгледали почти всички апотропейни форми, антропоморфни фигури и обредни знамена и други подобни пластични форми, свързани със символиката на Дървото на живота или на Космичното дърво.
Към изследванията за тези приложни символи са включени и теми за обредните хлябове със зооморфна и антропоморфна форма, и с форма на предмети, както една голяма студия за произхода, функцията и символиката на великденските яйца“, разказа още проф. Миков.
В изследването - “Приложни символи в българската фолклорна обредност” са застъпени пояснения за амулетите, които носят жени в Средните Родопи, жени, които не могат да заченат или чиито деца умират, мартениците са включени в предишня том, като те също възникват като амулети първоначално. В книгата се разказва за значението на символи като змията, нокътят, както и за използването на куклите в различните обредности.
Още по темата в звуковия файл.