Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Извън корубата: пътят на костенурките към спасението от хората

Снимка: Иван Нотев

Как да се погрижим за костенурка, изпаднала в беда? Защо не бива да отделяме костенурките от естествената им среда и защо е важно да уважаваме правото им да живеят така, както природата е решила още преди двеста милиона години? „Изотопия” потърси отговорите на тези и много други въпроси, свързани с едни от най-удивителните и древни животни на планетата. Посетихме Центъра за рехабилитация и размножаване на сухоземни костенурки в село Баня. Прекрасно място край морето, до красивите, жужащи от живот земи на нос Емине и Иракли. Там семейството на Ива Лаловска и Иво Иванчев спасява стотици костенурки благодарение на фондацията си „Геа Челониа”. Центърът е открит през 2007 г. като сбъдната детска мечта на Иво. Тогава към него се присъединява Ива. Партньори в работата и в живота, те щастливо си гледат децата и костенурките на село вече 14 години. Обичат искрено четириногите си питомци, но нямат любимци.


За Ива ярък спомен е една от първите костенурки, за които се грижи. Пристигнала от Драгоман, нахапана от куче. „Имаше изключително одухотворена физиономия, лице, което сякаш ти говори, лице, изпълнено с мъдрост, с емоция. Много приятно същество. Оправи се от раните, които имаше, и успешно се зарови за зимен сън. На другата пролет страшно неочаквано не излезе от зимен сън веднага. Изровихме я изпод земята, беше в много окаяно състояние, изглежда е имала вътрешна инфекция, която е тлеела. Тази костенурка, буквално за три дни, изгасна, умря в ръцете ми.” След любимката Киа Ива вече не дава имена на костенурките. Иска бързо и анонимно двуногите и четириногите да се разделят и всеки да поема по своя път.

Целта на Ива и Иво е да имат колкото се може по-малко костенурки, за да има повече свободни и щастливи костенурки в природата. Днес Киа е лого на фондацията „Геа Челониа”, а с имена се сдобиват само костенурките за осиновяване.

Освен че лекуват и отглеждат български костенурки, в Баня са създали дом и за чуждоземни. Имат сейшелски, леопардови и лъчисти (едни от най-красивите на Земята). Шарките по корубите им, подобни на слънчеви лъчи, са като отпечатъците от пръстите на хората – няма напълно еднакви. Има още индийски и бирмански звездни.

При индийските звездни мъжките са два пъти по-малки от женските. Социални и комуникативни животни, обяснява Ива, докато ни показва всяка една.

Съседите им също са впечатляващи. Гигантски, но всъщност бебета на 4-5 месеца. Срамежливи и особено бързи, когато видят човек. Сейшелските костенурки са едни от най-големите в света, от типа слонска костенурка. Тежат над 100-150 килограма и живеят над 100-150 години. За шипобедрена костенурка, каквато има и у нас, има данни за 156 години живот. Знае се, защото е ясна датата на излюпване на яйцето: „Била държана в замък в Англия. Казвала се Тимъти, макар че била женска. Живяла е 156 години в наистина идеални условия. Не е имало опасност от хищничество, имала е тепсия с храна, живяла е на много зелено”, разказва Ива.


С изключение на сейшелските костенурки, всички чуждоземни се озовават в центъра заради нелеката си съдба и дори мрачно минало. Конфискувани, отглеждани при лоши условия, неглижирани от хората.

След сейшелските гиганти се запознаваме с най-големите костенурки, обитаващи континентите. Шпороносите живеят в африканските полупустини, където почти няма трева. И те тежат над 150 килограма и на дължина са над метър. Обичайно се крият от жегата в тунели. В Баня си имат и поляна, и бунгало с животински вход. Обитават ги Макс и Мориц и двете им приятелки. Момчетата са много палави и бързи, ровят из терена и пакостят, а момичетата са два пъти по-малки и два пъти по-срамежливи и миролюбиви. Докато Макс и Мориц „водят доста сериозни битки. Те са много силни и могат да се убият, не защото го искат, а заради израстък отпред, от долната черупка имат нещо като вилица. Ако вилицата на единия мъжкар се срещне с тази на другия и се заплетат, може да бъде много лошо. Могат да се наранят смъртоносно”, показва ни Ива.


Бирманските звездни също се спречкват, но по съвсем други причини. Просто единият мъжки е в пубертета и иска да се докаже като предизвиква по-възрастния. Иначе съжителстват мирно и не спорят за територия и женски. Бирманските костенурки са много редки. Открити са едва през 60-те години на миналия век на китайски пазар. Дотогава не са съществували за науката. Често стават жертва на бракониери, защото Бирма е много бедна страна. Днес в природата ѝ са останали едва около 2000 животни. В Баня са три и са взети като мънички от място, където били развъждани, но и отглеждани много зле.

Не успяхме да видим палачинковата костенурка, която е много потайна. Катерлива африканка с изявен афинитет към цепнатините, в които спи, докато не похапва. В центъра са пет и Ива ги описва с много обич, но не съвсем като лъчистите красавици: „Отгоре изглеждат сякаш някой ги е фраснал с ютия. Плоско животно с много интересно лице.”

В Баня имат и червенокраки бебета от Южна Америка. Всички тези костенурки в известен смисъл са атракция. Не спят зимен сън и не биха издържали в българската природа, затова целогодишно са при Ива и Иво. Имат нужда от специални условия, които – бъдете сигурни – са им гарантирани. В Баня можете да видите десет от 58-те вида сухоземни костенурки, които се срещат на Земята въобще. За сравнение – костенурките, които виреят естествено у нас, са само няколко вида. 


Сухоземните са два – шипобедрена и шипоопашата, като разликите са малки. Има и два вида водни костенурки, както и трети вид натурализирана. Червенобузите костенурки са от Северна Америка, но заради търговията в зоомагазините се разпространяват и в нашата природа, когато купувачите се отегчат и ги пуснат в дивото. Така и в най-отдалечените кътчета на България вече има червенобузи. Всички други без тях са защитени. Размножаването им е бавно и трудно. В световен мащаб едва 4 от 1000 бебета на сухоземни костенурки достигат до полова зрялост, а тя настъпва след 12-ата, 13-ата година. „Почти като при човека”, отбелязва Ива.

И като при човека, когато си болен, те гледат особено внимателно. Костенурките на Баня, които не могат да се върнат в естествената си среда по една или друга причина, остават в центъра. „Кой с каквото история е дошъл, си носи белега. Някои нямат части от крачета, някои нямат части от черупки”. Инвалидизираните костенурки просто нямат шанс в природата. Но всички в Баня имат шанс за спокоен живот – от бебетата до бабите.


Най-малките са интересни със специфичните образувания в долната част на черупката. Яйчната торбичка е своеобразен резервоар за хранителни вещества за бебето, което се е излюпило, но не може да се покаже над пръстта, където е положено яйцето. При сух период например бебето може да издържи до месец благодарение на торбичката.

После над земята започва да хапва твърди, леко горчиви растения, богати на калций, защото е важен за черупката. Друг източник е слънцето. Черупката на костенурката е нейният скелет, казва Ива. Нашият е вътрешен, но костенурският е външен и е важно да се формира правилно и да се запази.

Някои костенурки свикват лесно с хората, но това не значи, че съжителстват добре, категорична е Ива. Хора от цялата страна ѝ изпращат намерени и/или пострадали костенурки. Понякога пратките са до осем на ден. Най-честата причина за травми са катастрофите. Ако изпратите пострадала костенурка в кашонче с дупки за въздух и с трева, ще се озове в добри ръце. Но е важно да оцелее след раните и стреса.

Ако е добре, ще бъде освободена. Това трябва да стане на място, където видът вече се среща. Някъде, където няма населени места, трафик, туристи и кучета. Не взимайте костенурка от дивата природа, само ако я срещнете в града или насред пътя. Можете да потърсите местната екоинспекция или Ива и Иво в Баня.

Там преди освобождаването се минава през „карантинното” отделение. В него влизат и тежките случаи, то е и изолатор, и спешно отделение. Костенурките се наблюдават и лекуват, имат свободата да се чифтосват. Бебетата, излюпени в Баня, също се освобождават. Но има и костенурки, които остават завинаги.


Тортил е от Велико Търново. Дошъл без да знае, че е костенурка, защото живял 17 години в апартамент, разказва Ива. Без нокти за ровене, както и с клюн, който се образувал заради неправилно хранене. Сега се е възстановил, но все още има странности и е рахитичен.

Бабата е на 71 години, а може би и повече. Има и други възрастни животни. Възрастта на костенурките се следи по кръговете на нарастване върху корубите, докато са млади, тоест до около 20-годишна възраст. После те се изтъркват. Прекалено питомните костенурки като Бабата също остават в центъра.


Триног няма как да разкаже какво му се е случило, но корубата му изглежда като стопена и му липсва единият заден крак. Размножава се успешно, но не може да се зарови за зимен сън. „Ходи странно, но все пак е жив”, отбелязва Ива.


За тежки случаи като Триног се търсят осиновители. Те подпомагат финансово отглеждането и лечението. Лесно се осиновяват бебета, които след година се освобождават, споделя Ива. Те умиляват хората повече. Но с по-възрастните е по-трудно. А Триног е най-тежкият случай в центъра. След репортажа обаче „Изотопия” може да сподели, че и той си има осиновител, при това не един, а цели трима. Ива пък може сладкодумно да ви разкаже за други костенурки за осиновяване. Само те имат имена. Като Ария с дълбокия си разрез в корубата. За щастие, и тя си е намерила осиновител.


Ако се насочите към Баня като любопитни туристи, ще разберете от Ива дори най-малките разлики между шипобедрените и шипоопашатите костенурки. Тя ще ви научи да различавате мъжките от женските, да не вдигате костенурките, защото ще ги уплашите. От нея ще чуете колко трудно е понякога да опазиш жива една ранена костенурка. Да я излекуваш и да се погрижиш подобаващо за пациентите, които са ти толкова мили. Семейството ѝ прави това у дома, но в момента тече дарителска кампания, с която да се подсигури отопляемо помещение само за костенурките. Необходими са 15 000 лева, събрани са половината.  

Решите ли да помогнете или просто отидете на гости, ще научите колко понасят костенурките и колко излишен е стоицизмът им. Най-опасна е човешката глупост. В центъра пазят коруби на костенурки, преживели твърде много. Като тази, която не е пила вода 11 години. „Живяла е в кански мъки. Ако можеше да пищи, щеше да опищи света. Тя е умирала бавно от момента, в който е била взета от природата като бебе.” Има и костенурка, заклана заради корубата, която трябвало да краси камината на местен мъж.

За да противодействат на незнанието и жестокостта Ива и Иво разчитат не просто да спасяват костенурките в беда, а да възпитават човешките деца. Правят летни лагери през август. За трета година Баня ще посрещне малки групи, в които децата се учат на самостоятелен и зелен живот. „Изцяло променят отношението си към тези животни и въобще към влечугите.” Така и змиите, и жабите вече не са лигави и гнусни, а красиви и интересни.


Ива и Иво изследват костенурките си. И родителите, и децата. Активният сезон е от април до ноември. Тогава са будни. Иначе спят. Поколенията в костенурските семейства не се познават. Майката снася яйцата и повече никога не вижда малките. Същото важи и за таткото, който – когато се събуди след месеци на сладка дрямка, търси първо половинка, а после храна... Приоритети. А приоритетите придобиват приятна заоблена форма: „Температурата определя пола на костенурката. В период около две седмици, ако температурата на средата под земята е под 29 градуса, се излюпват само мъжки, ако е над 29 – само женски.” В консервационни центрове за костенурки често контролират температурата, за да има повече женски и така да се увеличи популацията, но в Баня настройват градусите средно на 29, „за да се излюпи каквото си реши”.

И така от ерата на динозаврите до днес. Независимо от условията костенурките са сякаш програмирани, нищо не може да им попречи да опитат да осигурят потомство. Освен ако на пътя им не застанем ние.  

„И е мит това, че взимайки костенурка да я спасим от пътя в нашата градина, тя ще си живее прекрасно. Нищо подобно. И най-хубавият двор да е, костенурката е диво животно. Тя, най-малкото, иска свобода на движение. Ще обикаля оградата, ще утъпче пътека и така ще прави месеци наред. Другия сезон може да продължи след зимния сън да го прави. Ще свикне, вярно, и с храната, и с всичко, но това не е щастлив живот. Тя ще си търси дивото.”

„Дивото зове” е най-важният урок за деца и възрастни, посетили Центъра за рехабилитация и размножаване на сухоземни костенурки. В него – освен карантинните отделения, има и детска градина. Най-здравите ѝ обитатели са пуснати миналата есен. Останали бебета с проблеми, казва Ива с усмивка. Но вече и те са укрепнали, затова до края на годината ще има само 2 от 30. Искрено им желаем спокойствие и кураж по дългия път към свободата!

Ако и вие искате да се разходите сред костенурчестите бебета и баби на Баня, чуйте целия репортаж в звуковия файл.

Снимки: Иван Нотев 

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна