Платформата за проверка на фактите "Лъжеш ли" излезе с обобщение за невярната информация в медиите по време на кампанията за предсрочните избори на 11 юли тази година. Даниел Янев, един от създателите на "Лъжеш ли", коментира данните от проучването в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“.
„Има неверни твърдения, за които може да се стигне до заключението, че са безочливи лъжи. Има и такива обаче, които са плод на невнимание. Ние в процеса на нашата работа, още преди миналите избори, които бяха на 4 април, установихме, че политиците, освен че понякога лъжат, това е факт, понякога просто се объркват, отиват на предизборни дебати или участват в интервюта, без да са се подготвили достатъчно добре. Много трудно е да се каже кое е лъжа. Ние оставяме тези заключения на нашите последователи. Имаме методология, по която проверяваме твърденията.“
Наблюдавани медии
„Преди предсрочните избори на 11 юли 2021 г. ние гледахме трите национални телевизии – БНТ, bTV и Нова телевизия, в периода от 11 юни до 4 юли. За жалост не успяхме, защото правим това в свободното си време, да изгледаме абсолютно всички предизборни участия на кандидатите за народни представители. Нашата цел бяха предизборните дебати, както беше и по време на предизборната кампания през април месец. Останахме изненадани и доста разочаровани, че националните телевизии почти се бяха отказали от формата дебат. И така най-популярните кандидати за народни представители нямаха възможност да се конфронтират едни-други."
Защо телевизиите се отказаха от политическо съдържание и в сутрешните си блокове
„Според мен губим ние, избирателите, гражданите, губим от това. Нямам идея какво печелят телевизиите, може би работното си място. Медийният плурализъм в България е под въпрос. Неслучайно международни организации ни класират на задни места по медийна свобода, не по свобода на словото. Трябва да попитаме самите журналисти защо промениха редакционната си политика за тези избори.
Понеже ние сме се фокусирали върху предизборната кампания, според мен, а другите членове на екипа споделят моето мнение, един избирател си харесва някой народен представител на базата на две основни направления – дали този човек е морален и честен, и дали този човек притежава някаква експертиза. Направи ни впечатление, че в дебатите преди редовните парламентарни избори на политиците им се даде възможност да се конфронтират едни-други, да се опитват да се дискредитират, да си задават неудобни въпроси. Това има предимството неща, които политиците са правили в миналото, така да се каже червени точки в техните биографии, да се припомнят на избирателите. Огромен недостатък на дебатите обаче е, че дискусията по същество се измества, направо изчезва. Самите кандидати за народни представители вместо да говорят за това какво ще направят и какви са проблемите в България, си вадят, казано на жаргон, "кирливите ризи" от миналото, а това не е особено информативно."
Темите на неистините
„През тази предизборна кампания уловихме само двадесет неверни твърдения. Това се дължи, от една страна, на факта, че ние попитахме нашите последователи във фейсбук кои кандидати да следим, защото в рамките на миналата предизборна кампания установихме, че има политици, които не представляват интерес. Поне за нашите пет хиляди последователи. Попитахме ги кои петима кандидати за народни представители от дадена партия искат да проверяваме. Тъжното е, че четиринадесет от общо четиридесет, за които бяха гласували нашите последователи, изобщо не се появиха в национален ефир в рамките на цялата предизборна кампания. Сред тях са доста известни лица като Бойко Борисов, Десислава Атанасова, Георги Кадиев.
По време на предизборните интервюта се наблягаше на това какво са направили дадени политически лица в миналото, а не какво ще се случва в бъдеще. Това беше общо поведение на кандидатите за народни представители."
Подготовката на журналистите срещу неистините
„Някои журналисти са подготвени, други не толкова. Прави впечатление, че често не се задават провокиращи въпроси, или последващи въпроси, за да се изясни някое твърдение, което всеки, който се интересува от политика и е в час с държавността в България, усеща, че може да бъде подвеждащо. Политиците са много умели в това да сменят темата. Това е нещо, което прави впечатление. Политик, ако се аргументира с неверни твърдения или просто лъже, той ще се опита докрай да извърти нещата така, че той не лъже. Има журналисти, които умеят да задават точните въпроси по точния начин и зрителят да види, че даден кандидат е излъгал. Но една предизборна кампания не може да бъде основана на една или две теми. Всяко интервю има своята специфика заради госта, който е поканен, той може да е юрист, може да е икономист, но трябва максимално много информация да се изкопчи от кандидат за народен представител, защото в крайна сметка това е смисълът на предизборната кампания – българските граждани на направят информиран избор.
Т.е. както да си спомнят какво са правили политиците в миналото, това сме си го поставили като микроцел – това да "излекуваме" късата памет на българите, това е важно, важно е също какво могат тези политици. Политиците имат много важна функция – да разясняват сложни феномени на гражданите, които нямат съответната експертиза. Да кажем за икономически данни. Такива данни често се посочват, с тях дори се спекулира и не само по време на предизборна кампания. За мен е важно да се изкопчи максимално много информация от кандидат за народен представител, а не да е толкова важно дали ще го изобличим в лъжа, особено когато времето е ограничено – някои интервюта са по десет минути."
Ситуацията в България днес
„Ситуацията е много сложна, няма какво да се лъжем. Политическата сцена е толкова поляризирана в момента. Партиите на протеста, които искат да съставят правителство на малцинството или с подкрепата на БСП, така и не разбрахме какво се случва там. В началото всички имаха добри намерения, бяха се обединили около някакви общи цели, но вчера имаше много сериозна конфронтация между Демократична България и "Има такъв народ". След случилото се моята прогноза е, че ще имаме още едни предсрочни избори.“
