В диалозите на Никола Петров с Никола Петров се ражда „Не са чудовища“ – новата книга на младия поет. Общуването наум – със самия себе си, с „онези, които не могат да отговорят“, но има какво да кажат, с двойниците и губещите, за които спасението „може да е много по-малко от това, за което са се надявали“ – разказва за катарзиса, който Никола изживява, докато пише. Този нито болезнен, нито мрачен момент дава път на една „смела и честна поезия, чието сърце бие с настойчив ритъм за приетата болка“, както я определя поетът Стефан Иванов, която вече всеки читател може да държи в ръце.
„Не са чудовища“ зае първо място в класацията на книжарница „Български книжици“ през месец юли 2021 година. Това е третата книга на Никола Петров след „Въжеиграч“ и „Бяс/бяло“. Поезията му е преведена на испански език, тя му носи първа награда в Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ през 2012-а, отвежда го и на неедно представление на „Актьори срещу поети“.
В писането, в което преоткрива и предизвиква себе си, той разпознава два вида писатели – разказвачи и гурута. Не иска да е от вторите, защото смята, че от естетическа гледна точка назидаването и поучаването изглежда малко смешно. А в поезията, която, по негови думи, може да бъде всичко, което поискаш, открива близост със заклинанието. Точно то прави опит да подреди света и да го вкара в ритъм. В този ритъм живее и човекът.
„Всеки от нас е това, което може да бъде и нищо друго. Може да осъзнава себе си дотоколова, доколкото му е позволено от неговите лимити и предели“, смята Никола Петров. Той говори и за „чудовищата, които не са чудовища и именно това е чудовищното“, като добавя:
„Ако злото не осъзнава себе си като зло, то тогава кои сме ние и на какво сме способни?“
Още за това какво наричаме спасение и правим ли разлика между интелектуалния и интелектуализирания избор чуйте от Никола Петров в звуковия файл.
