Има ли си звукът тяло, бихте попитали, и тогава този текст би имал дори повече смисъл. Всичко на този свят има две страни – едната безплътна, недокосваема (казват), или скрита, а другата – съвсем материална. Тогава кое/къде е тялото на звука?
Лютиерството е привнесен за България занаят, дошъл с преселници в началото на XX век и пуснал своите корени тук. Именно такъв преселник е и прочутият лютиер Георг Хених, станал герой на романа на Виктор Пасков – „Балада за Георги Хених“.
Христо Георгиев и Валери Градинарски са двама съвременни хениховци, всеки стъпил на своя път към тялото на звука и извлякъл свои уроци от този път. Христо поправя предимно цигулки, лютни, понякога китари. Валери Градинарски, станал лютиер по неволя в годините, когато е китарист на група LZ, днес поправя предимно китари..
Как двамата търсят и се стремят към съвършенството на тялото на инструмента, а ще рече и към съвършенството на звука?
Чуйте в звуковия файл:
