Ивайло Петров описва себе си като универсален фотограф – заема се с дадена задача и влага в себе си цялата креативност, на която е способен и идеите лесно започват да нахлуват в главата му. На практика обаче изкуството на Ивайло е многолико, а на заден план винаги прозира този стремеж към фантастичното, към онова отвъд реалността такава, каквато може да я запечата само фотографията.
Той е роден във Видин. След кратко пребиваване в света на арабистиката разбира, че фотографията е истинското му призвание и единственото, с което иска да се занимава. Следва в Нов български университет, занимава се с рекламни проекти в света на модата, но бързо осъзнава, че и това не е начинът, по който може да изрази докрай идеите си.
За мотивацията си да се впусне в приключението на авторската фотография, Ивайло Петров разказва:
„Аз винаги съм имал едно такова усещане и желание в живота – да мога да стигна там, където никой друг не е могъл да стигне…..
От една страна, за мен са интересни местата, до които искаме да стигнем. Обаче в корените си те са човешки и базови неща. Метафората винаги е свързана с нещо мое, персонално, което ме е развълнувало достатъчно, за да мога да канализирам това визуално познание по начин, който изглежда абстрактен, сюрреалистичен. Но корените са винаги нещо базово, човешко и нещо „тук“. И това е много важно за мен в авторската ми работа.“
Още за собствения стил в изкуството, семплата портретна фотография и как се снимат насекоми – слушайте гостуването на Ивайло Петров в "Заедно след полунощ" в звуковия файл:
