Eмисия новини
от 12.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Бустерната доза може да предпази от нови COVID мутации

„Приликите между трета доза и бустерна доза са повече от разликите. Бустерните дози са направени така, че да отговорят на промените във вируса. Бустерна доза се поставя при хора, завършили своя ваксинационен курс така, че да се адаптира техният имунен отговор и да се оптимизира към новите варианти. Третата доза може да бъде както от същата ваксина, като предходните две, така и от различна. Тя се поставя на хора, които не са развили добър имунен отговор след първите си две дози“, обясни имунологът д-р Цветелина Великова в интервю за Радио Пловдив.

Към момента в страната ни не е одобрено приложението на бустерна или на трета доза. Въпреки това имунологът обясни, че се очакват национални препоръки и критерии,  по които ваксиниращите лекари ще могат да се водят и да преценят кога е нужно поставянето на трета доза и кога на бустерна, спрямо имунния отговор на пациента.

У нас на разположение са ваксините на Pfizer/BioNTech, Moderna, AstraZeneca/Oxford и Johnson & Johnson (Janssen).

 „По отношение на бустерните дози, всъщност, производителите на ваксини  ще могат да дадат тези бустерни дози. Засега знаем, че Pfizer създават такава бустерна доза. По отношение на третата доза, вероятно всяка една от ваксините ще може да бъде прилагана като трета доза, но все още е рано да кажем със сигурност“, каза д-р Великова.

Според нея, ваксинираните през пролетта все още имат високи нива на имунитет.

„В случая, третата доза се обсъжда при няколко групи хора: лекарите, хора, които не са дали добър имунен отговор към РНК ваксина, имунокомпрометираните хора, както и хората над 60-годишна възраст“ обясни Великова и допълни, че идеята на третата доза е да подсили имунитета на тези групи хора, а на бустерната е да създаде имунитет към нови варианти на вече ваксинирани.

Тя коментира и ниските проценти на ваксинирани у нас с една или две дози, като аргументира ниската мотивация на хората да се ваксинират с това, че „когато ваксините бяха представени на света се говореше за защита от разболяване, от инфектиране. Така, че опирайки се само на това дали се разболяваме, или не-  разочарова хората. Да, всички искахме ваксините на 100% да предпазят от разболяване, но по-важното тук е да бъде намален рискът от инфектиране“, каза д-р Великова.

Тя обясни още и спекулациите, че хората, които са ваксинирани също могат да заразяват.

„Не в същата степен, както неваксинираните! Изключително малък е рискът един ваксиниран да зарази други хора, особено ако спазва мерките. А вирусният товар при неваксинираните и разболелите се е много по-голям и те могат да заразят много повече хора. Така, че не е все едно дали сме ваксинирани, или не!“, категорична бе Великова.

Имунологът заяви още, че не е късно неваксинираните да поставят първата си доза и да гоним колективен имунитет, който при Делта варианта изисква над 90% ваксинирани.

Цялото интервю с д-р Цветелина Великова слушайте в звуковия файл. 

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна