Eмисия новини
от 02.00 часа
Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Проф. Ивайло Христов, УНСС: Учебниците по история ще нарекат днешните събития у нас разруха

Въпреки политическите различия след Освобождението интересите на България са били на първо място

проф. Ивайло Христов, УНСС
Снимка: БНР

Лесно е да се каже да бъдем свободни и независими, но бедният човек нито може да бъде свободен, нито независим. Ако не са решени за масовия човек основните екзистенциални проблеми, не можем да бъдем нито свободни, нито независими. Това мнение изрази в интервю за БНР проф. Ивайло Христов, преподавател в катедра „Медии и обществени комуникации“ на УНСС.

Според него се намираме в период на огромни неравенства и неразбирателства за пътя на българската държава.

„Свободата и независимостта са духовно състояние, за което всеки един от нас трябва да воюва и трябва да се бори“, подчерта проф. Христов.

Той смята, че днешните събития у нас ще влязат в учебниците по история след години с определението „разруха“, а буйната и страстна енергия от 90-те години е била пропиляна от политиците.

Актът на независимостта не идва случайно, той е закономерен и подготвен, подчерта Ивайло Христов. По думите му това е своеобразно увенчаване на периода след Освобождението.

В този период се откроява градивният потенциал на нашата народопсихология. В този период окончателно кристализира оформената европейска същност на българската нация.“

Формираният в България след Освобождението елит прави чест на всяка европейска държава от края на 19. век, отбеляза преподавателят.

Въпреки политическите си различия, те поставят интересите на България на първо място.“

Годините от Освобождението до войните са белязани от съзидателния потенциал на българското Възраждане, но втората, третата генерация на българския политически елит вече не са на нивото на първата, коментира проф. Христов.

Относно личността на владетеля Фердинанд той изтъкна:

„Дълго време личността и делата на Фердинанд бяха отричани, бяха премълчавани. Тогава се създават основите на една модерна европейска държава.“

Следосвобожденските младежи се дипломират в реномираните университети на Западна Европа, посочи Христов. За няколко десетилетия там са се образовали 8 хиляди души, което за страната ни е солидна цифра, допълни той.

На практика това е третият златен век в историята на българската култура.“

Трудно е да се прецени кое надделява – позитивите или негативите при династията на Кобургите, заяви Ивайло Христов, като открои водещите постижения на страната от този период.

След Първата световна война се появява братоубийственият синдром, който ще бъде по-нататък една от големите драми в новата българска история, каза още проф. Христов.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.


Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.