Във в. „Култура“ през 2019 г. проф. Михаил Неделчев казва в интервю: „Имаше един прекрасен и почти незабелязан критик – Йордан Т. Христов, който дълги години работеше във в. „Отечествен фронт“ и пишеше едни малки бисери, а нашата колегиална общност изключително много го ценеше. Такива бисери никой вече не пише. “Става дума за мястото на литературната критика през периода на комунистическата власт и възможните тихи, но видими жестове, които правеше Йордан Т. Христов, публикувайки със своя специфична гледна точка своите рецензии и отзиви за талантливи писатели и творби, измъквайки се от соцклишетата.
Книгата „Тихият критик“, съставена от неговата съпруга Гергина Христова събира негови статии и спомени за него. Талантът му на литературен журналист, желанието да помага на начинаещи колеги, добрината, скромността и бохемският му дух го отличаваха от общата маса, а въпреки че са писани в онези години, рецензиите му и днес звучат съвременно.
Ето какво пише Минко Бенчев в словото си за Йордан Т. Христов: „Разправят, че онова Отвъд било някакъв по-добър свят. В една моя представа за благодатта „горе“ големият поет Александър Геров седи в облачното си кресло и разговаря с Данко за човешките и световните неща. А Тамара им поднася по чаша небесен чай...“
Чуйте в репортажа от представянето Владимир Игнатов, който чете предговора на Богдан Иванов.
