2021 е особена година за италианската музикална сцена – на 27 май Италия и любителите на балетa от цял свят казаха последно “Сбогом” на една от най-голямите балерини на ХХ век – Карла Фрачи, а залите на театрите останаха празни и недостъпни за публиката, заради мерките срещу kоронавируса. Това беше причината за още по-тържественото вдигане на завесата на 10 септември, когато на сцената на Миланската Скала се изкачи операта “Италианката в Алжир” на Росини – първо заглавие от обещаващия есенен афиш на театъра.
Само преди няколко месеца – на 25 май, беше програмирана премиера единствено с излъчване в електронната мрежа. Дни по-късно Скалата отвори врати, макар частично, за младите любители на оперното изкуство, но спектаклите впоследствие бяха анулирани заради случай на коронавирус сред изпълнителите. За радост на гостите в залата, този път премиерата се състоя, макар и в полупразна зала, поради задължителната дистанция между гостите.
Имах удоволствието да присъствам на един великолепен спектакъл, умело ръководен от диригентската палка на маестро Оттавио Дантоне, 22 години след неговия дебют на Миланска сцена. Поредна висока оценка заслужиха режисурата, сценографията и костюмите на Гриша Асагароф, по историческия спектакъл на Жан Пиер Понел, с който се открива сезон 1973/1974 г. и остава в историята на Ла Скала като единствена премиера на опера-буфо на 7 декември.
Часове преди началото на премиерата Мирко Палаци бе заместен от Карло Лепоре в ролята на Мустафа, поради здравословен проблем. Завършил право в Рим и възпитаник на Консерваторията “Санта Чечилия”, италианският бас ни очарова със своя енергичен Мустафа и с прецизността в изпълнението. В ролята на Изабела бе Гел Аркез. Дипломирала в Консерваторията в Париж, известна в ролите на Церлина, Кармен, Шарлот, младият мецосопран от Франция не блесна с изпълнението си, а на фона на силния музикален състав представянето на Аркез бе по-плахо и в отделни моменти несигурно. Максим Миронов бе един великолепен и изключително елегантен Линдоро. Неслучайно именно за тази роля тенорът е носител на престижната руска награда “Златна маска”. С дебют в Ла Скала през 1996 г., високо ценен за изпълненията в опери на Росини, Роберто де Кандиа перфектно изпълни ролята на Тадео. Не сме забравили бурните аплодисменти, които Джулио Мастрототаро получи през февруари 2020 г. в Ла Скала за ролята на Джеронио в “Турчинът в Италия”. И този път италианският баритон се отличи със силно участие в ролята на Али. Висока оценка на публика и медии за сопрана от Албания Енкеледа Камани. Възпитаничка на Академията на Ла Скала, Камани въодушеви присъстващите със своята великолепна Елвира.
След участия в ансамбъла за солисти на Виенската държавна опера за сезоните 2018/2019 г. и 2019/2020 г. и перфектно изпълнена роля на Розина в “Севилският бръснар” в Болшой театър, с огромно вълнение очаквах на сцената да се изкачи българското оперно дарование Светлина Стоянова. Мецосопранът се отличи със силно сценично присъствие в ролята на Зулма. Великолепната й дикция и експресивност покориха публиката в залата, а аз изпитах истинска национална гордост за поредния български талант, който завладява италианската и световна музикална сцена!
Спектакълът завърши със заслужените аплодисменти на макар и малкото присъстващи в залата за премиерата на първото заглавие от триптиха, който Миланският театър посвещава на Росини. Оставаме в очакване на премиерите на “Севилският бръснар” на 30 септември с диригент Рикардо Шайи в нова продукция и “Турчинът в Италия” на 13 октомври, както и с надежда любителите на оперната музика и балета да се завърват в Ла Скала.
