Мати Бекинк от разследващото звено на изданието „Икономист“ прогнозира, че Китай ще направи всичко възможно да овладее кризата с недостига на електроенергия и прекъснатите доставки.
В интервю за БНР Бекинк добави, че Пекин няма да остане безучастен, но въпреки всичко ще има тежки последици за индустрията и в Китай, и в останалия свят.
„От гледна точка на ефекта върху другите държави е съвсем разбираемо, че когато те разчитат на доставка на определени суровини или продукти, и те не пристигнат, това нарушава производствения процес. Със сигурност ще има негативен ефект, като китайското правителство се опитва да вземе мерки, така че да овладее ситуацията и всички производители да могат да посрещнат нуждите на своите партньори зад граница“, каза Бекинк.
Заради недостиг на електроенергия редица предприятия в Китай, работещи за износ, бяха принудени временно да спрат работа. Това забави доставките на производители от цял свят.
На този фон много китайци се чудят дали няма да изгубят вложените в имот, строен от най-голямата компания в страната „Евъргранд“, тъй като тя е изправена пред фалит. Високата задлъжнялост на компанията от години тревожи експертите, но най-лошите сценарии вече изглеждат напълно обозрими. Мати Бекинк предвижда овладяване на кризата с „Евъргранд“, защото чрез начина, по който властите се справят с проблема, ще се усети посоката, по която китайският лидер Си Цзинпин ще води страната.
„Причината, за да изпадне в толкова сериозна криза сега, е не само, защото от години „Евъргранд“ е в нестабилно състояние, а и защото много се отдалечи от основния си бизнес в сферата на недвижимите имоти. Сега групата притежава компания за електромобили, футболен отбор, футболна академия и огромен стадион. Бизнесът на компанията се развиваше като в балон, а това вървеше паралелно с балона, която се раздуваше в имотния пазар. През последната година китайското правителство предприе мерки за компаниите от сектора, в които „Евъргранд“ е най-голямата, но не единствената и ограничи възможностите им да поемат непрекъснато нов дълг... Това, което се случва в момента, е, че в крайна сметка „Евъргранд“ не може да посрещне дълговите си лимити, защото според новите регулации не може да поеме нови задължения, с които да погаси старите. Миналата седмица видяхме, че компанията не успя да погаси лихвени плащания и ситуацията стана много сериозна. Предстои да разберем каква ще бъде развръзката. Нашата прогноза е, че компанията няма да фалира изцяло, а само определени структури от нея. Това обаче ще има огромни последици и за китайската, и за световната икономика.
В съзнанието на всички ни изникна паралела с фалита на „Лемън Брадърс“ и началото на световната финансова криза. Толкова силен ли ще е ефектът върху глобалната икономика или все пак мащабът ще е по-ограничен?
Мисля, че сравнението с „Лемън Брадърс“ е малко мелодраматично. От една страна, вече сме виждали преди големи компании, които са изправени пред фалит заради натрупания дълг и действия на правителството, за да ограничи щетите. От друга страна потенциален фалит би имал огромни последици върху междубанковата задлъжнялост, ликвидността в системата и върху имотния пазар като цяло. Имотният пазар дава много голяма част от растежа на китайската икономика, а още по-важно е, че това е основният вид актив, в който хората от средната класа влагат парите си. Това прави секторът ключов.
Сравнението с „Лемън брадърс“ и въпросът дали „Евъргранд“ е твърде голям, за да фалира, идва, защото много ясно подчертава системния риск в китайската икономика. Цените на имотния пазар достигнаха много високи равнища и се образува балон. В същото време има много по-голямо предлагане, отколкото търсене. Ако погледнем само проектите на „Евъргранд“, ще видим, че те се осъществяват в повече от 230 населени места в Китай. Много от тези проекти обаче никога няма да бъдат завършени, а други са ненужно големи, защото популацията в даден град намалява заради миграцията на населението към по-големи и добре развити градове. Всички мислеха, че цените на имотите просто ще продължат да растат, но вече виждаме, че правителството обмисля мерки, така че да предотврати този процес. В противен случай финансовите и социалните последици биха били много сериозни.
„Евъргранд“ не е изолиран случай на проблемна компания в имотния сектор в Китай. Каква правителствена реакция може да очакваме?
Хората определят имотния пазар в Китай като „прегряващ“ и се питат кога раздутият балон ще се спука. Аз не мисля, че ще се стигне до спукване на балона, а до лек дефлационен процес в сектора - т.е. до намаляване на цените. Това ще стане чрез регулаторни мерки и виждаме заявки за такива от самото начало на кризата от президента Си Цзинпин и правителството. Чухме как той казва, че иска истински икономически растеж и е прав, защото практически закупуването на земя и началото на строителни дейности водят до ръст на икономиката, но ако това е никому ненужен проект, след това ще има негативен ефект и ще доведе до загуби.
Друг аспект от проблема, с който се сблъскваме през последните месеци, се крие в посланието, че домовете са, за да живеем в тях, а не за да спекулираме. Много ясно е очертана тенденцията, че хората купуват имоти, за да печелят от тях. Правителството се опитва да потуши тази тенденция, защото това допълнително надува цените и нарушава баланса на търсенето и предлагането.
Имотният пазар е само малка част от сериозните структурни проблеми в китайската икономика. Как пандемията се отрази върху опитите за решаването на тези проблеми?
Един от интересните аспекти е, че заради пандемията за първи път Китай бе изправен пред опасността да не постигне целите си за икономически растеж. Те бяха ревизирани надолу с извинението, че това са последиците от пандемията. Сега кризата с „Евъргранд“ и като цяло високата задлъжнялост индикира, че и без пандемията китайската икономика има големи структурни предизвикателства. И намесата на правителството по казуса „Евъргранд“ и други политики и регулации от Пекин ще ни покажат как Китай смята да промени икономическия си модел и накъде ще насочи обществото. Трябва да мислим за този проблем и от перспективата, че догодина Си Цзинпин ще поиска трети мандат като президент и намесата на държавата може да се използва и в тази насока. Ще го кажа по този начин - всички се питат дали „Евъргранд“ е твърде голям, за да фалира. Евентуалните последици от всякакъв характер го правят твърде голям, за да фалира напълно.
Друг сериозен залог и за икономиката, и за Си Цзинпин е кризата с електроенергията. Дори последиците от „Евъргранд“ да са ограничени в световен мащаб, енергийната криза в Китай се отразява наистина на глобално ниво.
Енергийната криза в Китай е последица от множество фактори. Най-лесното обяснение е с липсата на достатъчно въглища, защото страната е изключително зависима от вноса от Австралия, а той бе забранен. От друга страна са поетите цели за декарбонизация. Просто има някои провинции, в които хем има недостиг на въглища, хем трудно постигат целите. Те съвсем буквално угасиха светлините. Това е проблем, който Китай се опитва да реши от години и е свързан с дълбоката зависимост от енергийни суровини, както и на някои ключови технологии.
От гледна точка на ефекта върху другите държави, съвсем разбираемо е, че когато те разчитат на доставка на определени суровини или продукти и те не пристигнат, това нарушава производствения процес. Всъщност, това зависи от самия производствен процес, защото има случаи, в които е по-скъпо той да бъде временно спрян, отколкото да продължава. Със сигурност ще има негативен ефект, като китайското правителство се опитва да вземе мерки, така че да овладее ситуацията и всички производители да могат да посрещнат нуждите на своите партньори зад граница. Всичко това се случва в условията на търговско напрежение и опита да се намали зависимостта от внос на енергоносители.
Как виждате развоя на отношенията по оста Вашингтон - Пекин. Тази седмица бе анонсирана виртуална среща между Джо Байдън и Си Цзинпин до края на годината.
През последните няколко седмици съм малко по-оптимистична в очакванията си, че могат да се намерят сфери на сътрудничество - например: климатичните промени. Може да се намерят и други. Но нека бъдем ясни, администрацията на Байдън е доста остра спрямо Китай. През последните седмици за изненада на самия Китай се чу малко повече оптимизъм в посланията, но за добро или лошо единственото, с което всички във Вашингтон са съгласни, е, че трябва да има много твърда позиция спрямо Китай.
В същото време ние се намираме в много интересен геополитически момент, когато три от четирите най-големи икономики имат нови лидери. Това е новият премиер на Япония, очакваната промяна в Германия и администрацията на Байдън, която все още е много нова. Интересно е как ще се завърти политическият калейдоскоп.
