Снежина Петрова превръща "Една българка" на Иван Вазов в моноспектакъл. Премиерните представления са на 21, 27 и 28 октомври в Театър "Азарян", съобщават от НДК.
Актрисата влиза в ролята на учителка по литература, за да представи своята артистична версия за един вълнуващ урок по Вазовия разказ.
"Една българка" е важен тематичен акцент в националното външно оценяване след 7 клас, именно затова моноспектакълът е насочен към широката театрална аудитория със специален фокус върху ученици от седмите класове, изучаващи едноименното произведение.
Зад него застава екип от учени – проф. Албена Хранова, проф. Миглена Николчина, д-р Николета Пътова, проф. Виолета Дечева, проф. Веселин Методиев, д-р Георги Гочев, проф. Пламен Бочков, д-р Азиз Таш и д-р Румен Петров. Режисьор е Десислава Шпатова, както и съсценарист, заедно със Снежина Петрова. Музиката е на Асен Аврамов. На Петя Хайнрих е адаптацията на разказа в свободен ритмизиран стих с традиционни мотиви. Консултанти са проф. Михаил Неделчев и Биляна Курташева.
Проектът на сдружение "Легал арт център", автори на "Медея" (2019), е реализиран с финансовата подкрепа на Националния фонд "Култура" и Програма "Култура".
За спектакъла разказва в “Нашият ден“ Снежина Петрова:
“Докато го учим в училище, това остава един от разказите на Вазов, но когато съзреем и установим, че той е повече от разказ, той е притча за българското, вид национален мит, който ни казва много истини, които не бихме искали да чуем за себе си и ни убягват. В този смисъл текстът е много актуален, съвременен и прави мостове между миналото и настоящето."
За една нощ баба Илийца раздвижва целия свят, за да изпълни човешкия си дълг
"Това, което тя прави за тази нощ, не е осъзнат героизъм, патриотизъм или саможертва ви името на родината. Просто тя прави това, което трябва да направи всеки един човек, християнин, когато насреща си има друг човек в нужда."
Отговорността
"Много е голяма отговорността за пресъздаването на този текст. Имаме ритмизирани рап манифести, които конструирахме в тъканта на спектакъла. Всичко това трябва да се свърже с нашите седмокласници, от една страна, както и с техните родители и учители. Това е най-голямото предизвикателство – да намерим общия език, на който да говорим с различните аудиториите."
Езикът на Вазов
"Когато работим с текста на Вазов, езикът е абсолютно запазен и съхранен, защото това е генетичната закваска на езика, от която не трябва да се отказваме.
Театърът е медията, която през преживяването прави превод и на езика. Дори да не знаеш конкретната дума, имаш достъп до чувството в този текст и се надявам да бъда медиатор между езика, текста и чувството, което самата изпитвам, влизайки в ролята на героинята.
Подходът ни към текста на Вазов търпи различни трансформации. Имаме го като сбит преразказ в трето лице, имаме го като сбит преразказ от първо лице от баба Илийца, като преразказ от неутрален разказвач и във формата на ритмизиран стих.
Вазов задава мащаба и го прави голям, така че този спектакъл, независимо че се води моноспектакъл, в него са включени страшно много хора. Той се разви и в образователни-дигитални модули с интервюта, с експертите, които участват в проекта. Разбрах, че интервютата се слушат вече и от седмокласници, което много ме зарадва, защото не вярвах, че това е тяхната медия, но имам обратна връзка, че го слушат с интерес."
Повече за сценичния изглед на спектакъла можете да чуете от Снежина Петрова в звуковия файл.
