Склонни ли са българите често да променят професионалното си амплоа – да учат и да се развиват?
Темата коментира в “Нашият ден“ Красимира Брозик, главен секретар на Националната агенция за професионално образование и обучение.
“Професионалното обучение би могло да отвори много вратички на хора, които вече са напуснали образователната система, имат или нямат квалификация. Те могат да сменят изцяло сектора, в който работят.
Изследване на Агенцията от 2020 г. показа, че кандидатите за обучени в центровете по професионално развитие не са достатъчно информирани за тази възможност и не знаят финансовите механизми, които биха могли да ползват.
В момента има над 900 центъра за професионално обучение, които са лицензирани. Те са на територията на цялата страна."
Какъв е интересът към центровете?
"Броят на обучените лица за последните няколко години е около 80 000. Около 20 000 от тях придобиват свидетелство за професионална квалификация. Последната година има намаление с около 10% заради ограниченията за присъствено обучение.
Най-голям интерес има към професии в IT сектора. Тази година интерес има и към професии в селското стопанство.
Но все още хората, които участват в професионално обучение, са много малко на брой на фона на общия брой население между 25 и 64 г., които са потенциално целевата група, към която са насочени центровете за професионално обучение."
Чуйте Красимира Брозик от звуковия файл.
Центърът за професионално обучение (ЦПО) към Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес (БСК) е създаден през 1998 година.
Центърът е лицензирана национално призната обучаваща организация за предоставяне на начална и допълнителна професионална квалификация и издава национално признат документ за завършено професионално обучение с придобиване на степен на професионална квалификация по 35 професии и над 60 специалности.
Повече за работата на Центъра за професионално обучение разказва в “Нашият ден“ Антоанета Кацарова, директор на Центъра за професионално обучение към Българската стопанска камара.
"На първо място, работим с безработни лица, работим и в пряк контакт с Дирекциите “Бюро по труда“, които са структури на Агенцията по заетостта, от тях получаваме информация за лицата, които са останали без работа. Те най-често нямат никаква квалификация, често нямат и необходимото образователно равнище.
Повечето от тези хора имат изисквания и претенции, но важно е каква е структурата на икономиката в региона. Искам да вметна само едни проблем, на който се натъкнахме, често безработните не са склонни да започнат работа на по-голямо разстояние от местоживеенето си, биха искали да работят някъде близо до вкъщи.
Обикновено в една малко населено място има едно или две предприятия, с които сме във връзка, често пъти са членове на БСК.
Преди да решим каква квалификация да предлагаме към дирекциите “Бюро по труда“, които да ги предложат на безработните лица, всъщност ние съгласуваме тези потребности с предприятията, които се намират в региона. В голяма степен работим по поръчка на предприятията."
Защо българите не са склонни да се местят заради работа?
"Провеждала съм много разговори с хората, които обучаваме. Първо, те държат да си живеят в собственото жилище, не са склонни да се местят в друг град, където да плащат наем. Ако се преместят, няма да бъде заради работата.
Това, на което всички наблягат, е заплащането. Търсят работа с по-добро заплащане и с по-добри условия на труд. Като цяло хората търсят работа, която е близо до мястото, на което живеят."
Най-търсените специалности
"Ние сме работодателска организация, работим с предприятия, най-търсените при нас са работническите професии – оператори, техници, шивачи. Има голямо разминаване между това, което искат работодателите като квалифицирани кадри, и това, което искат безработните."
Чуйте Антоанета Кацарова в звуковия файл.
