Честит рожден ден на театралния режисьор Лилия Абаджиева. Ето какво сподели тя в "Нашият ден":
Равносметка?
"Още от дете не празнувам рождения си ден. Не го смятам за специален ден и не е ден за равносметка. Но може би сега живеем във време, когато всички си правим равносметка. По някакъв начин всички имаме усещането, че не просто живеем в постмодерното общество, а че живеем в едно почти саморазрушаващо се общество – има цялостна деетизация на обществения и културния живот, някаква всеобща, за съжаление, дехуманизация, правещи от човека консуматор, пълна девалвация на нравствената система... Отказ от утвърдените през вековете ценности, които са действали като регулаторен механизъм за възпроизвеждане на етическото начало в човешките взаимоотношения. Това резултира в деструкция на мотивацията на отделната личност. Обществото не се нуждае от личността. Духовното е поставено на заден план. Саморазрушително лишаване от емоционалност на човешкия живот."
Пандемията – ескалация на проблемите
"Позоваването на прагматизма, като нова религия и велика добродетел на човека консуматор, се превърна в новия образец на Homo sapiens. Понеже сега живеем, за съжаление, не само в здравна криза, а тя започва да се превръща в политическа и социална, и понеже лидерите не са друго освен слуги на народа, бих си пожелала те да са алтруисти по убеждение – да работят не за своето, а за чуждото благо, т.е. да не бъдат жадно вторачени в изгодата."
Театърът
"Бих си пожелала в тая епоха на разрушаване на ценностите по отношение на театъра и в контекста на обявения конкурс за директор на Народния театър, да има един дебат и е крайно време да спрат задкулисието и театралната олигархия, която практически влече естетическите достижения не само на българския театър към гибел. Никъде в Европа театърът не съществува на пазарен принцип. Много тревожно е, че ние сме единствената европейска държава, която не е подписала Пакта за култура!
Изключителна радост е, че на първата ни сцена в момента поставя Боб Уилсън. Това дори не сме го сънували...
Но това не отменя факта, че на първата ни сцена не са поканени едни от най-големите ни режисьори, също не отменя факта, че там поставят дори на голяма сцена хора без експертиза... Не бих искала да споменавам големи български режисьорски имена, които бяха тотално зачеркнати от листата на големите театри. Всичко разбирам, дори и патоса на тази десакрализация. Но има битка, от която не бива да се отказваме – да не допускаме загубата на духовното, на ценностите. Томас Ман нарича драмата поезия. Поезията на живота, изследването на човешкото у човека е една от функциите на театъра. Комерсиалните тенденции някак си разрушиха всичко, на което нашите учители са ни учили. Всички сме виновни за това."
