Марин Бодаков, Стефан Иванов и Петър Чухов са поетите, които застават зад тази стихосбирка, първата на Атанас Вълов. В ироничната му автобиография четем: „Роден в последните години на комунизма (1985 г.), прекарал турбулентния край на XX в. На тридесетина километра западно от София (в гр. Сливница, ако има нужда от такава конкретика), възпитаник на Софийския университет, адвокат, на когото му се иска да вярва, че отстоява само справедливи каузи; бивш обитател на кв. „Изток“ и настоящ на „Младост – 1“, с отчайваща нужда от допълнително място за вечно трупащите се книги, в отворена връзка с литературата“…
Можем да спрем дотук и да продължим с четенето на „Реквием за незавършеното“, която е разделена на три части и обхваща поезията на автора от повече от десетгодишен период. Поезия със собствен глас и ритъм, наситена с живот – от възторга до меланхолията, а и с пътувания – реални и въображаеми – единият от циклите се нарича „Автогеография“… Марин Бодаков го нарича „щастлив поет“. Вероятно ще направи и читателите си щастливи, ако прочетат стихотворенията му.
Чуйте Атанас Вълов
