“Зелената сделка“ не е проблем, а предизвикателство. Ако ние съумеем да влезем в европейския коловоз на политиките, то тогава това ще бъде от голяма ползва за нас, защото България има условията и ресурсите да прави зелена и биоикономика и това може да увеличи благосъстоянието на българските граждани, да увеличи БВП и да създаде много по-добри условия за живот“ – казва в предаването “Нашият ден“ на БНР Борислав Сандов, министър на екологията в кабинета, който се очаква да бъде гласуван, и лидер на “Зелено движение“.
Засегнатите групи
"Колкото до засегнатите групи, те са изключително малка част от България. Но когато говорим за това, че ние сме се съгласили за въглищната енергетика, не ние – целият свят се е съгласил с това и България все още си е поставила най-далечните цели за приключване на въглищната енергетика.
Единствено Полша, чиято енергия в момента 90% се произвежда от въглища и е изключение в рамките на ЕС, единствено тя има малко по-дълъг период, в който ще спре да добива въглища. А България, която е съизмерима с Германия например, си е поставила за цел 2038 г., за което точно преди няколко дни ЕК каза, че това е невъзможно, защото така не можем да изпълним нашия План за възстановяване и устойчивост, както и други стратегически документи. Така че, ако ние разглеждаме европейските и зелените политики като проблем, и правим отрицание и се опитваме да ги отхвърляме, ще вървим след."
Въглищните мини
"Работни места ще има за всеки. Въпросът е, че една конкретна част от тези работни места ще трябва да бъдат закрити, а именно – въгледобивът. Защото ТЕЦ-овете могат да работят с други източници, не на въглища и не е задължително да затварят, като ТЕЦ "Марица-изток" 2, но въглищните мини трябва да приключат своята дейност. И тези хора, които работят в тях – между 8 и 12 хил. души в района на "Марица-изток" основно, трябва да бъдат по някакъв начин овъзмездени или да работят нещо друго."
Акцент върху екологията
"За първи път в най-новата история на България имаме толкова сериозна тежест на темата екология в българската политика. Според мен се дължи на две неща – от една страна, е зелената вълна, която се случва в цяла Европа, и по отношение на политиките, както и по отношение на бюджетиране, на стратегическо развитие – основно в отговор на задълбочаващите се климатични и екологични проблеми.
От друга страна, това се дължи на национални специфики, а именно “Зелените“ или цялото ни име “Зелено движение“ и нашето по-активно включване в политическия живот, като част от “Демократична България“. Нашето общо припознаване, за да формираме тази коалиция през 2017 г. дойде от това разбиране, че представляваме общности, които са прогресивни и са общности с обща политическа визия.
От друга страна, нашата дейност и роля в последните 15 години в обществения живот в България е разпозната основно през зелените протести, през гражданското общество, касаещо теми по опазване на околната среда, което направи така, че всеки българин да разбира от този въпрос, да бъде ангажиран и да се включва в това да е ангажиран и отговорен към собственото си пространство. Това, което сме постигнали, е включително на ниво манталитет в обществото. То със сигурност е част и от една по-голяма, световна вълна.
Тя не е само политическа, тя също е и по отношение на разбирането за тези компоненти на околната среда като нещо изключително важно за нашето здраве, нещо изключително важно за нашето бъдеще.
В крайна сметка ние трябва да оставим поне толкова чиста и запазена среда с възможности за развитие, колкото сме намерили. През последните повече от 100 години обществото ни върви в обратната посока и всъщност много от постиженията, които се правят, са за сметка на чистотата на въздуха, на водите, храната, горите и изобщо здравето на планетата и обществото."
Чуйте Борислав Сандов в звуковия файл.
