И двамата са по-скоро скептични към резултатите от вчерашната визита на премиера Кирил Петков в Скопие и не смятат за пробив изпращането на вербалната нота до ООН, с която западната ни съседка уведомява страните-членки, че наименованието Северна Македония не представлява териториална претенция към географския регион у нас.
„Стъпка в положителната посока със сигурност, но това е най-лесната стъпка. Големият въпрос идва как така да гарантираме правата на българските граждани и затова България трябва да потърси европейска гаранция. Възможно е да бъде поискано преди отварянето на някои от клъстърите в преговорния процес правата на българските граждани да бъдат записани като държавотворен елемент в македонската конституция“, заяви Кючюк.
Прекратяването на дискриминацията и говора на омразата са част от стъпките, които трябва да бъдат предприети, смята евродепутатът Андрей Ковачев:
„Смятам, че това трябваше да се случи преди много много време. Това не може да се счита за какъвто и да било пробив, защото е близко до логиката, до ума, че няма как да има териториални претенции съседна страна. Добре, това е една стъпка, която трябваше да бъде направена, но тя може да бъде представена като положителна, само ако е в пакет с всички други стъпки – преодоляване на инерцията от югославското минало, прекратяване на дискриминацията и мерки срещу говора на омразата на всички нива, промените в учебния материал“.
Кой най-вече пречи за преодоляване на историческите наслоявания?
„Югокомунистическата гарнитура, дълбоката държава в Скопие не позволява било то на Зоран Заев или на който и да било друг досега да направи тази смела стъпка за преодоляване на наследството от комунизма – то е в академичния елит, журналистическия елит, политическия елит на тази република и трябва да бъде преодолян по пътя на европейската интеграция“, коментира Андрей Ковачев.
Илхан Кючюк не вижда нещо ново в самите работни групи. По думите му това е повтаряне на договора от 2017 г.
„Онова, което на нас ни трябва, е точно връщане към устоите на договора. Заедно с това обаче, дори преди това, трябва да вървим по посока на възстановяване на доверието. Доверието пречи на изпълнението на договора.“
Андрей Ковачев също е на мнение, че основата е съществувала и преди тези работни групи, а придвижването от мъртвата точка, за да се случи напредък по секторните политики, опира до желание от двете страни.
Какво няма да разбере Европа от нашия двустранен спор?
По историческия въпрос Европа трудно ще ни разбере, категоричен е Илхан Кючюк.
„Това, по което ние можем да убедим нашите европейски партньори, са правата на живите българи, които са там. Това е свързано с големия въпрос за човешките права и свободи – тема, по която ЕС е изключително чувствителен и затова по-скоро бих насочил разговора натам.“
Ще помогне ли даването на още време за спорните въпроси?
„30 години минаха. За кое време става въпрос? Колко време чакаме все някакъв избор – да минат парламентарни избори, да минат местни избори, президентски избори. Нещо чакаме, някакво време чакаме. Трябва да има смелост, политическа смелост да се преодолее този воденичен камък, който е „на врата“ на РСМ. Този воденичен камък се казва наследството на югокомунизма“, изтъква Андрей Ковачев.
Чуйте повече по темата в звуковия файл.
