Eмисия новини
от 05.00 часа
Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

ИПИ предлага мерки за стимулиране на инвестициите и намаляване на осигурителната тежест

Дългосрочната идея е занапред всички да плащаме по малко и честно, казва икономистът Петър Ганев

Петър Ганев
Снимка: БГНЕС

Институтът за пазарна икономика (ИПИ) представя алтернативен бюджет за 2022 година. Институтът прави това традиционно всяка година, но за първи път представянето няма да стъпва върху вече готова бюджетна рамка.

В проектобюджета на кабинета заложената средногодишна инфлация ще бъде 5%, ръстът на БВП - 4,9%, а бюджетният дефицит без мерките срещу коронавируса ще се движи около 2,5%, а с тях – 4,1. Предвижда се минимална работна заплата от 710 лева.

Според старши анализатора в ИПИ Петър Ганев тази година подходът при изготвянето на алтернативния бюджет е различен.

„Ако в предходна година много често сме влизали в много малки теми, малки дебати – дали за МРЗ, дали ще е за някоя помощ, бюджетът сигурно предизвиква десетина теми, които влизат силно в публичното пространство и много често те се касаят до 10-20-30 милиона лева, тоест сравнително малки дебати на фона на 50-милиарден бюджет, тази година, влизайки начисто, решихме да бъдем и по-смели и да гоним голямата цел. Ако ние в момента сме на 55% от средноевропейското ниво като доходи и като икономика, исторически сме стигали до 60 максимум и там някъде идва някоя криза и ни връща много надолу, как да тръгнем нагоре, как да отидем след 5 или 10 години на 80%“, коментира Ганев в предаването „Преди всички“.

По думите му пример в това отношение е Естония, която за 10 години е извървявала пътя от 55 до почти 80%, както и друг пример - на Хърватия, която е била „в подножието на 60 и десет години по-късно пак е там някъде“.

Петър Ганев очерта двете големи стъпки, които ИПИ предлага за отключване на този потенциал.

„Първо, няма как да скочиш, ако не инвестираш. Говорим за инвестиции общо, даже предимно в частния сектор, не просто публични инвестиции, в България общо инвестициите са около 20% от БВП. Тези, които са успели да скочат, са 25-26 или нагоре процента от БВП. На нас ни трябват мерки не за компенсации, не за запазване на заетост, тя така или иначе е близо до рекорди, а мерки, които да стимулират инвестициите. Такава мярка е т.нар. бърза амортизация, по-нисък данък печалба за тези, които инвестират и вдигат потенциала на своите компании.“

Ние се намираме в бюджет, който галопира като приходи и сме в позицията да търсим големите идеи“, подчерта икономистът.

„Другата идея, тъй като икономиката е труд и капитал, е насочена към труда, към хората. На практика най-високото облагане в България остават осигуровките и ние предлагаме доста смела промяна там – намаление на осигурителната тежест с 10 процентни пункта, именно за да има рязко отключване на разполагаем доход, на ръст на доходите на хората и да могат да си отдъхнат заради пандемията и реално да забогатеят в тези години на растеж.“

Дългосрочната визия занапред е много хора, тоест всички, да плащаме по малко и да плащаме честно, заяви Петър Ганев.

„Ако само някои сектори плащат всичко или само някои сектори плащат честно, а други не плащат, тогава се обричаме на високи данъци, дефицити, спорове и т.н. Начинът всички да плащат, е когато данъкът е много нисък и е по-изгодно да си го платиш, отколкото да не го платиш. Това го направихме с плоския данък, но хората бягат от осигуровките – това е голямата тежест. Най-различни сектори видимо бягат от осигурителната тежест. Не можем да ги плашим със затвор, можем да направим система, която позволява да плащат честно.“

Цялото интервю слушайте в звуковия файл. 

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.