Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
"Комисията по младежта и спорта вчера единодушно подкрепи възобновяване на работата на групата „Превенция на насилието и злоупотребата над деца“ към Националния съвет за закрила на детето за изработване на нова Национална програма за превенция на насилието над децата", каза пред БНР д-р Елеонора Лилова, председател на Държавната агенция за закрила на детето.
Да припомним, че директорът на 51 -во училище в столицата поиска от Комисията по младежта и спорта към НС да обмисли законодателни промени за високи глоби за хора, които са качили видео с насилие над деца в интернет, каквито случаи има много.
"През 2019 година дейността на тази работна група беше прекъсната, тогава когато се замрази и работата по проекта на Национална стратегия за детето. Защото се установи, че в обществото няма единно становище по темата и няма съгласие по политиките за децата, по темата за методите на възпитание на децата, разрази се манипулативна кампания от групи граждани и се спря работата по тези водещи нацианлни документи", припомни Лилова.
"Сега се видя, че в обществото вече има явна нетърпимост към насилието към децата, че това не е само една политика, са необходими координирани национални мерки, мониторинг и контрол, ние не можем да сме като "кораб без платна"...", каза още Лилова.
По повод вчерашния случай как едно дете вижда смъртта на майка си във врачанска болница, д-р Елеонора Лилова посочи, че мерките трябва да включават превенцията и във интернет средата, защото в конктретния случай клипът по случая се разпространи многократно. А видеата са се гледали от други деца, а тези видеа съдържат и лични данни за децата, което е също нарушение на правата.
Лилова посочи, че през 2021 година ДАЗД е извършила 83 проверки в различни институции - детски градини и социални институции за деца.
"Наблюдаваме, че професионалистите имат изградена координация на местно ниво, но все още е необходимо да си сътрудничат с външни специалисти. А децата понякога разпознават по-добре насилието от възрастните", допълни д-р Лилова.
По думите ние трябва да им покажем, че демонстрацията на сила и физическата саморазправа не е начин на коумникация в днешно време.
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
"Според мен най-важното е какво прави в тези случаи училището и как въвлича родителите в разпознаването на насилието", коментира в "Хоризонт до обед" проф. Нели Петрова, председател на УС на Института за социални дейности и практики и преподавател в СУ.
"Как да постигнем друг тип отношения с децата, защото насилието между децата е огледало на отношенията между възрастните и отношението на възрастните към тях.
Бъдещите учители и социалните педагози могат да разпознават насилието и знаят къде да сигнализират, но те нямат достатъчно психопедагогическа подготовка как да се отнасят към децата, които проявяват агресия и как да въвличат родителите.
Така че е добре да дръпнем малко напред и да разберем, че имаме нужда от деца със самочувствие, деца, които са по-уверени и самостоятелни и не смятат, че в живота всичко се рашава през "прецакване" и насилие, особено при момчетата...Това е и част от порастването.
Затова училищата, родителите и министерствата трябва да са готови да работят в посока как могат да решават заедно с децата проблемите, да им се дава възможност, да обсъждаме заедно смислени неща, каза проф. Петрова.
Експертът поясни обаче, че освен превенцията - при която трябва съвременно и модерно да се мисли, да се помисли как действаме в случаите, когато има насилие.
"По новия Закон за социални услуги се предвижда да се създават високоспециализирани услуги на областно ниво и за деца преживели насилие. И се предвижда на областно ниво да има и форма на подслон за тези жертиви - деца и възрастни.
Само, че според новия закон подкрепата като психотерапия и консултиране от специализиран екип ще се предоставя само на децата, които са получили подслон.
Аз това не го разбирам? Това е записано в Наредба - ние нямаме философия на мисленето, това е много необмислено и неефикасно и трябва се преосмисли и ние ще предложим промяна...", уточни проф. Нели Петрова.
