„Човек и свръхчовек. Дилемата на доктора“ обединява две от пиесите на ирландския драматург, есеист, театрален критик и носител на Нобелова награда за литература Бърнард Шоу.
Пиеси, които нямат популярността и наградите на неговите творби „Пигмалион“, „Света Жана“ и „Професията на мисис Уорън“, но дават възможност на публиката да открие философа Бърнард Шоу, който не се страхува да предизвиква самия себе си. Смелостта на предвижданията и многопластовата драматургична дарба са демонстрирани и в тези две творби на ирландския писател, но обединяващо за тях е актуалното звучене и в нашия 21-ви век.
Човек и свръхчовек“ показва остроумието на Шоу в най-брилянтния му вид. Като пренарежда елементите на легендата за Дон Жуан, той създава пиеса в четири действия, която може да се разглежда като обикновена комедия на маниерите, но всъщност е манифест на философските идеи на Ницше за „свръхчовека“, както и класическо разобличаване на вечната борба между половете.
„Дилемата на доктора“ пък е класическа сатира на медицинската професия, която разглежда актуалния и днес проблем с осигуряването на адекватно здравеопазване. В тази пиеса един лекар, открил лек за туберкулоза, е изправен пред трудното решение дали да спаси свой беден колега и приятел, или богатия, но неприятен съпруг на жената, в която е влюбен.
Чуйте разговора с преводачката Аглика Маркова.
Джордж Бърнард Шоу (1856–1950) е ирландски драматург, критик и общественик, един от основателите на Лондонското училище по икономика. Автор е на над 60 пиеси, в това число общопризнати шедьоври като „Човек и свръхчовек“, „Дилемата на доктора“ и „Пигмалион“, които го превръщат в най-прочутия английски драматург след Шекспир. Повечето му творби се занимават с остри социални проблеми и имат сатиричен или алегоричен характер. В тях той разглежда образованието, брака, религията, политиката, здравеопазването и класовите привилегии. След като става водещ драматург на своето поколение, през 1925 г. Шоу е удостоен с Нобелова награда за литература, а малко по-късно печели и „Оскар“ за работата си по филмовата адаптация на „Пигмалион“.
Снимки – изд. Изток-Запад
