Американският президент Джо Байдън за втори път даде доверие в аванс на Германия. Когато миналото лято Ангела Меркел отиде във Вашингтон на прощална визита, Байдън се съгласи на „Вашингтонската декларация“, с която на практика остави съдбата на газопровода „Северен поток 2“ изцяло в ръцете на Германия. Въпреки силното си негодувание от засилващата се зависимост от руските газови доставки. Когато тази седмица Джо Байдън прие наследника на Меркел в Белия дом, отново изигра ролята на подкрепящия голям брат, който брани по-малкото братче от хищническите въпроси на журналистите за колебливата позиция на германците на прага на руско нахлуване в Украйна, за отказа да се откажат веднага от „Северен поток 2“ и за отказа да доставят оръжия на Киев. „Германия предоставя най-голямата икономическа помощ за Украйна“, защити Байдън Олаф Шолц.
Докато Джо Байдън се опитва да се покаже като лидер на НАТО и да сплоти редиците в Алианса срещу Владимир Путин, в Берлин се опасяват, че ескалацията на напрежението ще нанесе трайни политически, но и икономически щети на Европа.
Разочарованието на САЩ от Германия коментира пред БНР анализаторът Констанце Щелценмюлер от института Брукингс във Вашингтон:
"Мисля, че в момента това се променя. И това се дължи на посещението на канцлера във Вашингтон. До преди тази визита американците с право смятаха, че в Германия цари хаос. Усещаше се разминаване между отделните партии в управляващата коалиция. Нещо повече - сякаш министърът на отбраната и министърът на външните работи изразяваха по-ясна позиция в сравнение с канцлера.
Такива неща не остават незабелязани и естествено породиха критика и съмнения в лоялността на Германия. Това направи посещението на канцлера в Белия дом още по-важно - Шолц разговаря с президента, даде интервю за CNN и се срещна със сенатори".
Разбират ли американците европейските си партньори, и конкретно германците, които са обвързани с коалиционни партньори и с общи позиции и решения на ЕС, и затова не могат да взимат еднолични решения в този, но и в други конфликти?
Благодаря за въпроса, защото тук, във Вашингтон, прекарвам много време в обяснения, че парламентарната демокрация се различава от президентската република. Че канцлерът няма неограничена власт и че трябва да се съобразява с партията си и парламентарната група. Към това трябва да добавя, че Олаф Шолц е отскоро канцлер, при това за първи път оглавява тройна коалиция, която все още не е намерила спойката си.
Да си призная, аз също критикувах канцлера за мълчанието му. Наистина беше крайно време да дойде във Вашингтон и да проговори.
В същото време мисля, че в Съединените щати има погрешна преценка за някои неща. Винаги съм била много скептична към газопровода „Северен поток 2“, но мисля, че американците са обсебени от тази тема.
Тази тема трябва да я разглеждаме в контекста на очевидно подготвян много суров пакет от санкции срещу Русия. Америка и Европа преговарят от месеци и е пределно ясно, че Германия ще понесе най-голямата тежест от тези санкции.
Спирането на газопровода "Северен поток 2" освен икономически последици от липсата на газ за индустрията на Германия, ще има правни последици.
Мълчанието на канцлера, който дори не произнесе името на газопровода, може да се обясни точно с това. Ако правителството откаже лиценз на "Северен поток 2", трябва да плати огромно обезщетение на шестте компании, които участват в консорциума. Само две от тези шест компании са германски. Германското законодателство е особено сурово в такива случаи, които се разглеждат като принудителна национализация. Няма съд, който да не осъди държавата.
Единственият изход за Германия да се откаже от "Северен поток 2" е форсмажорното обстоятелство на военни действия на Русия в Украйна.
Много ли е трудно за германския канцлер Олаф Шолц да признае геополитическата грешка, която допусна Германия с проекта за втора тръба под Балтийско море?
Германия не прецени правилно геополитическата ситуация и последиците от решението в полза на втората тръба под Балтийско море, и сама се вкара в този капан. Цялата стратегия за развитие на енергетиката е сбъркана, защото заложи изцяло на саморегулацията на пазара. Германия смяташе, че руснаците ще се придържат към сключените договори. И наивно вярвахме, че можем много скоро да преминем изцяло към възобновяеми енергоизточници.
Сега вече знаем, че нито едно от тези предположения не отговаря на реалността. Не можем бързо да превключим на възобновяеми енергоизточници. Отказът от ядрените централи ни донесе зависимост от въглища и газ. А руснаците използват ситуацията с празните газохранилища посред зима и гигантското търсене на газ в Китай, за да ни изнудват с изкуствено подържан недостиг на газ и високи цени.
Всичко това можеше да се предвиди. Неудобно ми е да коментирам, че Германия едва сега разбра, че една трета от газохранилищата в страната са собственост на Газпром. Чак сега Германия разбра, че въпросът е геополитически, че тази инфраструктура има отношение към националната сигурност. Но както се казва - по-добре късно, отколкото никога.
Освен "Северен поток 2", за американците е проблематичен и отказът на Германия да доставя оръжия за Украйна. Смятате ли, г-жо Щелценмюлер, че след посещението на външния министър Аналена Бербок на така наречената "контактна линия" в Източна Украйна, с каска и бронежилетка, Германия може да преосмисли това решение?
Дълго време бях скептична, каква е ползата от доставката на оръжия. Но мисля, че в този случай Германия трябва да ревизира решението си. Разковничето е коалиционният договор между трите управляващи партии. Там е записано, че Германия няма да доставя оръжия в конфликтни точки. Причината за това е, че Германия е един от водещите производители на оръжия и има сключени договори с няколко проблематични режими. Това отдавна е трън в очите на левите и либералните партии и сега намери израз в коалиционния договор.
Според мен проблемът е в тълкуването на коалиционния договор. И в конкретния случай не бива да забравяме, че не говорим за някакъв отдалечен регион, където се води гражданска война между равноправни страни и трябва да останем неутрални. Говорим за една несъвършена демокрация в периферията на Европа, заплашвана от ядрена сила. Затова мисля, че с доставката на оръжие можем да помогнем на Украйна да се защити от агресивна Русия.
Години наред Германия се възприемаше, а и останалите западни държави я възприемаха като "разбиращият Русия", който строи мостове между Вашингтон и Москва. Това все още ли е така?
Не мисля. От няколко години това вече не е така. Със сигурност от 2014 година това вече не е така.
След падането на Берлинската стена много германски политици, при това не само социалдемократи, а и немалко консерватори, смятаха, че така, както източноевропейските държави се присъединиха към ЕС и НАТО един ден и Русия може да извърви същия път. Че и в Русия е възможно да се изгради демократично общество.
Не смятам, че руснаците не са способни да живеят в демократично общество. А много хора на Запад вярват, че това е така. За мен това е обидно. Но ако се върна на въпроса Ви, сравнително бързо разбрахме, що за режим управлява Русия. Анексирането на Крим през 2014 година предизвика истинско възмущение.
Заради анексирането на Крим Западът наложи санкции на Русия, които Германия не само подкрепи, а беше движещата сила и носи до днес най-голямата икономическа тежест. Тогава Берлин се отказа от така нареченото стратегическо партньорство - това беше официалното название за отношенията с Русия. Днес вече никой не говори за стратегическо партньорство.
Междувременно всички знаем, че Кремъл си купи германски политици и цели компании и по този начин си осигури влияние. Нещо повече - купените политици далеч не са само леви, а и десни. Нека спомена само крайнодясната "Алтернатива за Германия", която е най-русофилската партия в страната. Но преобладаващото мнозинство на германския политически елит е силно критичен към Русия.
Русия струпа войски по границите на Украйна. След това предаде на американците и на НАТО два проектодоговора с очакването да бъдат подписани - веднага и без корекции. Това е политически ултиматум, чиято цел съвсем не е неутралитетът на Украйна, а изтеглянето на Америка от Европа. В Берлин всички разбират това. Ако има разминаване между Берлин и Вашингтон, то се отнася до технически въпроси за това, кога и кои санкции да бъдат наложени. Или какви точно намерения има Владимир Путин.
Поводът за нашия разговор, г-жо Щелценмюлер, е първото посещение на Олаф Шолц във Вашингтон като германски канцлер. Освен протоколното значение, тази визита естествено премина под знака на европейската сигурност, за която преговарят Съединените щати и Русия някак през главата на Европа. Тази седмица беше белязана от сериозно раздвижване на европейците. И то започна с посещението на френския президент Еманюел Макрон в Москва, след това в Киев и в Берлин. Следващата седмица дипломатическата совалка продължава с визитите на Олаф Шолц първо в Киев и след това в Москва, след като канцлерът прие тази седмица президентите на Полша и Франция и лидерите на трите балтийски държави в Берлин. Какво ни подсказва последователността на разговорите, които водят Макрон и Шолц?
Интересно е, че това Ви е направило впечатление. От 2014 година всички германски политици демонстративно първо посещават Варшава и след това Москва. И още нещо - посланиците в Москва преди това са били във Варшава. Това е пределно ясен знак.
Трябва да призная, че посещението на Макрон при Путин силно ме притесняваше. Последователността на визитите му също. Но най-притеснителното е, че разговаря пет часа с Путин на четири очи. Френският външен министър беше в Москва, но трябваше да остане пред вратата. Един френски президент не бива да допуска такова отношение. И затова се питам, дали Макрон не се надцени с този разговор.
Изгледах цялата пресконференция на Путин и Макрон и останах с впечатлението, че руският президент се държа на ръба на неприличието. Той повтаряше упреци срещу Запада, не подхващаше темите на Макрон, уклончиво каза, че по някои теми може да се говори, и открито излъга за руските наемници в Мали, които нямали никаква връзка с руската държава. Не вярвам да има някой, който да му повярва.
Изражението на лицето на Макрон подсказваше, че той не е очаквал така да протече посещението му. И вярвам, че няма да повтори тази грешка. Спомнете си само - говорителят на Кремъл Дмитрий Песков веднага опроверга думите на Макрон на тази пресконференция, че Путин му е обещал нещо. Изводът за мен е, че Путин изобщо не иска да води конструктивен разговор с европейците.
Следващата седмица предстои визитата на Олаф Шолц в Москва. Не вярвам, че канцлерът ще позволи да разговаря с Путин на четири очи. И пресконференцията след срещата ще протече по друг начин. В този смисъл можем да сме благодарни на г-н Макрон, който демонстрира, как не трябва да се постъпва.
Интервюто на Весела Владкова с Констанце Щелценмюлер в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.
