Много по-интересни обаче изглеждат изборите за парламент на Северна Ирландия. Крайните резултати там още не са известни, но анкетите показаха, че националистите от "Шин Фейн", които проповядват идеята за обединена Ирландия, могат за първи път да станат най-представената партия в Белфаст. Политическите наблюдатели определиха това като "сеизмична прогноза", предвещаваща трудни дни за Борис Джонсън в политиката му в провинцията.
Събеседник по темата в предаването "Събота 150" е професорът по политология Дънкан Мороу от Ълстърския университет в Белфаст.
Все още сме в очакване на окончателните резултати от изборите за парламент на Северна Ирландия, макар че картината изглежда потвърждава прогнозата, че националистическата партия "Шин Фейн" ще бъде най-голямата в Стормонт. Ако това наистина стане, какво би означавало за северноирландската политика? Какво можем да очакваме?
Ако те станат най-голямата партия, промяната ще е по-скоро символична, отколкото реална. Символиката обаче е много голяма, защото "Шин Фейн"съществува, за да няма Северна Ирландия. А сега е на път да стане безпрецедентно най-голямата северноирландска партия. За юнионистите това е особено трудно за преглъщане. От друга страна, националистите ще трябва да продължават да работят с останалите партии, защото все още няма мнозинство за обединена Ирландия. Но те определено виждат голям напредък в тази посока.
Знаем, всъщност, че две са нещата, които ще се променят при "Шин Фейн". Първото е, че ще бъде трудно на британския премиер Борис Джонсън да предоговори Протокола за Северна Ирландия, който не се харесва на юнионистите. И второто, за което вече споменахте - обединеното на Република Ирландия и Северна Ирландия.
Ако Борис Джонсън се опита да предоговори Протокола, вече ще трябва да го прави против волята на мнозинството в Северна Ирландия. Това е още един аспект в цялата сложност на проблема. По другия въпрос - мисля, че не сме готови за Обединена Ирландия. Очевидно обаче предстои голяма дискусия по въпроса и за нея вероятно ще са необходими години, а не месеци. Процесът обаче започна и на Борис Джонсън ще му бъде много трудно да запази целостта на Обединеното кралство.
Самата партия "Шин Фейн"казва, че това не е първа точка в дневния ѝ ред и все пак доколко е реалистично това обединение, защото доколкото знам процедурата е сложна?
За да се стигне до обединена Ирландия, чисто технически е необходимо да има мнозинство. За момента "Шин Фейн"няма такова. Трябва още много да работят. Това, което обаче е ясно, е, че особено след Брекзит има движение в тази посока, което предполага и повече възможности. За момента третата по големина партия - "Алианс", не подкрепя референдум за независимост, така че е малко вероятно да се проведе такъв скоро. За "Шин Фейн"обаче идеята за обединение е важна също, защото партията се бори на избори и в другата част на остров Ирландия и усилията ѝ да спечели и на север, и на юг получават импулс.
Демократичната юнионистка партия заяви, че няма да участва в бъдещо правителство, ако не се премахне Протоколът за Северна Ирландия. Не означава ли това поредна политическа криза в Северна Ирландия?
Така е. Мисля, че ще имаме трудности през първите месеци. Не е ясно кога точно ще приключат пазарлъците и ако това не стане до 6 месеца, по закон трябва да бъдат проведени нови избори. В момента Демократичната юнионистка партия има резерви към участие в правителство с "Шин Фейн", още повече ако "Шин Фейн" е най-голямата партия. Разбира се, това не е нещо ново в Северна Ирландия, но всяка поредна криза е потенциална заплаха за цялата система.
След изборите премиерът Борис Джонсън бе запитан дали е готов да работи с "Шин Фейн"за функционирането на Протокола за Северна Ирландия. Ето какво отговори Джонсън:
Най-важното нещо е, че ние продължаваме да подкрепяме баланса в Споразумението от Разпети петък на всички общности в Северна Ирландия. Каквито и договорености да постигнем, те трябва да имат подкрепата на цялата общност, това е идеята на Споразумението от Разпети петък и към това ще се стреми правителството.
Проф. Мороу, как ще коментирате думите на британския премиер?
Много е трудно, защото ако се премахне Протоколът, ще трябва да има твърда граница на остров Ирландия, с което никой друг не е съгласен. Въпросът не е в принципа дали да има споразумение. Проблемът произтича от това, че форматът на Брекзит, който британското правителство избра, на практика премахна всички останали по-меки възможни форми от масата за преговори. Същността на проблема не е принципът, че е необходима подкрепата на всички общности тук, а какво предложение може да бъде направено, за да има шанс да бъде получена такава подкрепа. Досега никой не е направил такова взаимноизгодно предложение. Ето защо имаме и Протокола за Северна Ирландия.
Картината от тези местни избори показва, че управляващите консерватори губят почва. Те загубиха ключови общини в Лондон за сметка на лейбъристите. Опозицията обаче не се представи кой знае колко по-добре в останалите части на Англия. Значително подобрение отбелязаха най-вече либералдемократите и Зелената партия. Дори Борис Джонсън призна, докато ставаха ясни резултатите, че торите имаха тежка вечер.
Политическият анализатор на ББС Роб Уотсън заяви, резултатите засега показват, че гласоподавателите са ядосани на Борис Джонсън и на консерваторите, но все още не са влюбени в Киър Стармър и лейбъристите.
Това наистина е много точно казано, защото макар и да загубиха много общински места, консерваторите продължават да са водеща сила, на която обаче избирателите дават ясно да се разбере, че така не може да продължава повече. В същото време те не виждат особено ясна алтернатива в лицето на лейбъристите, най-вече по вероятно най-наболелия въпрос в момента - енергийната криза и поскъпващите разходи за издръжка.
Нека все пак не забравяме, че местните избори не са парламентарни избори. Политическите наблюдатели все пак смятат, че на основата на резултатите от местните избори може да се направи една положителна констатация за лейбъристите и тя е, че има тенденция на възраждане на партията след катастрофата на последните общи избори през 2019 година и ако на следващите тя успее да спечели малко повече гласове от консерваторите, не би имала проблем да ги изолира от властта. Защото с помощта на някоя от останалите партии в парламента, които също подобряват представянето си, лейбъристите биха могли да сформират една напълно работеща коалиция.
Някои изборни експерти дори изчислиха, ако в четвъртък бяха проведени общи избори, лейъристите щяха да получат 35 процента от гласовете, а торите - 30. Но не трябва непременно да се прави връзка между местни и парламентарни избори, защото нагласата на електората в двата случая може да бъде съвсем различна.
