Eмисия новини
от 16.00 часа
Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Паралели между програмата "Заем-наем" през Втората световна война и сега

Томас Ботелие: Западът е пряк участник в усилията на Украйна да победи

Ако тази война е проксивойна, това би означавало, че украинците изпълняват нареждания на Запада, казва нидерландският историк

Президентът на САЩ Джо Байдън подписва в Овалния кабинет на Белия дом програмата в помощ на Украйна, която е подобна на тази от времето на Втората световна война. 9 май 2022 г.
Снимка: ЕПА/БГНЕС

На 29 декември 1940 г. преди японската атака срещу Пърл Харбър и фактическото включване на Съединените щати във Втората световна война президентът Франклин Рузвелт прави обръщение към американските граждани в опит да ги привлече на своя страна за гигантска по мащаб програма за помощ на съюзниците на Америка срещу нацистка Германия и Япония. "Ние трябва да сме големият арсенал на демокрацията", казва тогава Рузвелт.

Президентът подготвя почвата за това от близо две години - в речта си за състоянието на съюза на 4 януари 1939-а той заявява, че евентуална агресия срещу братски на Америка държави би означавала заплаха и за Съединените щати. Но има много различни от войната методи за противодействие.

Американското общество остава разделено по въпроса. На 11 март 1941 година все пак влиза в сила законът "Заем-Наем", съгласно който Съединените щати започват масово да произвеждат и да предоставят на членките на антихитлеристката коалиция храни, суровини, техника, оръжия и множество други стоки за десетки милиарди долари. Съветският съюз също става бенефициент, след като е нападнат от нацистка Германия.

Така съюзниците се бият за своите и за американските интереси, а Вашингтон си плаща, за да стои настрана - чак до японската атака на Хаваите.

Днес тази история в известна степен се повтаря. Получателка на американска военновременна помощ е Украйна. Президентът Джо Байдън не иска пряк сблъсък с Русия, а програмата "Заем-Наем" за Украйна и за помагащите страни от Източна и Централна Европа е на стойност 33 милиарда долара, близо две трети от които за оръжия, бойна техника и боеприпаси. Очаква се Конгресът до одобри дори бюджет от 40 милиарда долара.

Приликите и разликите между оригиналния и сегашния закон „Заем-Наем“ коментира пред БНР д-р Томас Ботелие - нидерландски историк, който работи в Парижкия институт за политически науки.

"Предназначението им е сходно, но има разлики в някои ключови детайли. Първата програма "Заем-Наем" е по закон, приет през март 1941-а, тоест през първите години на Втората световна война, но преди Съединените щати да бъдат въвлечени в нея. За първи път със закон се упълномощава американският президент да заема, да отдава под наем или направо да подарява всичко, което попада в категорията "отбранителни стоки", на която и да било жизненоважна за интересите на Съединените щати държава.

"Отбранителна стока" е могло да бъде буквално всичко - от оръжия до инструменти. Но също суровини, като петрол, и дори хранителни продукти. Те всъщност са били сред най-мащабните военновременни дарения за съюзниците. Във Великобритания най-популярни са били доставките на яйца на прах. Съветският съюз пък е получавал огромни количества войнишки ботуши.

По същия начин и сега се разрешават доставки на каквито и да било "отбранителни стоки". Но този закон е по-специфичен. Бенефициентите вече не са всички важни за американските интереси държави, а само Украйна и страните от Централна и Източна Европа, които са засегнати от руската война. Това означава, че ако Полша например изпрати оръжия на Украйна и не може да компенсира недостига за собствената си отбрана, Съединените щати могат да запълнят празнината.

С този закон "Заем-Наем" за защита на украинската демокрация се преодоляват някои ограничения, въведени през Студената война върху американския износ на оръжия и въобще за предоставяне на помощ зад граница - като например максималния срок за отдаване под наем. Той става - докато не свърши войната."

Колко ще струва всичко това на Украйна? Знаем, че "Заем-Наем" през Втората световна война е означавал, че след победата Америка е взимала обратно само оцелели стоки или техника, които не са били необходими повече на съюзниците, имало е реверсивен "Заем-Наем", а освен това е продавала на съюзниците доставена след победата техника с огромна отстъпка от цената срещу безлихвени заеми.

"Принципната идея на "Заем-Наем" и сега е, че не се изисква изплащане. От Украйна не се очаква да си плати в бъдеще за предоставената й помощ. И това е много важно, защото страната вече е опустошена и няма достатъчно пари.

Има една голяма разлика обаче с оригиналния "Заем-Наем", и тя е много важна - че той е включвал финансиране и на производството на тези т.нар. отбранителни стоки. Много важна, защото това превръща Съединените щати в арсенала на демокрацията, както е казал президентът Франклин Рузвелт в края на 1940 година, представяйки плана си за помощ за съюзниците.

"Заем-Наем" за Украйна не включва финанси за производство. Помощта с оръжия до момента е от запасите на американските и на европейските въоръжени сили, които от години са по складовете. Тези запаси обаче в един момент ще се изчерпят и тогава, ако искат и се налага да продължат доставките за Украйна, западните сили ще трябва да преминат към конвейерно производство.

Това няма да е лесна работа. Защото западната отбранителна промишленост, особено тук в Европа, няма капацитет за масово производство. Компаниите от този сектор, също като всички останали, се борят с инфлационната и със стоковата криза. И не е ясно дали биха могли да се справят с увеличаване на производствения им капацитет. А плановете дори на правителството с най-големи разходи за отбрана - американското - не предвиждат да помогне и за това."

Затова и мащабите на помощта за Украйна сега и тази за съюзниците през Втората световна война са несравними...

"Абсолютно! Оригиналната "Заем-Наем" беше най-голямата програма за чуждестранна помощ в историята. Почти 3 пъти по-голяма е била като абсолютна стойност на средствата от Плана "Маршал" за възстановяване на западноевропейските икономики в началото на Студената война. По "Заем-Наем" е предоставена помощ общо за 32 и половина милиарда долара (еквивалентът на около 600 милиарда днес - бел. ред.). Това се е равнявало на 15 до 20 процента от брутния вътрешен продукт на Съединените щати тогава. Гигантска сума!"

Да се върнем към войната в Украйна - много сериозен дебат се води в глобален мащаб дали снабдяването на украинците с толкова оръжия не означава вече ожесточена проксивойна. Вие на коя страна на спора сте?

"Лично аз не бих я нарекъл проксивойна. Проблемът с този термин е, че на първо място "прокси" на английски език предполага някой представител или пълномощник да изпълнява нарежданията на някой принципал, ако мога да се изразя жаргонно. Адвокат в съдебен процес или фирмен служител, сключващ бизнес сделка - това са проксита. Ако тази война е проксивойна, това би означавало, че украинците изпълняват нареждания на Запада. Не е справедливо да се твърди това - заради храбрата им съпротива срещу нападателите.

От морална гледна точка не е честно да се нарича така. Но и от аналитична също. Защото "война на марионетки" е термин от Студената война. За първи път той беше използван, за да се опише какво правеха американците във Виетнам. Тази война е много по-различна - много по-интензивни са бойните действия и в много аспекти си е традиционен конфликт между две държави - с големи бойни подразделения и с мащабни битки, вместо партизански сблъсъци.

За да разберем каква е точно ролята на западните съюзници на Украйна в тази война, по-добре да разсъждаваме с терминологията от 40-те години на ХХ век, и по-специално за закона "Заем-Наем". Имам предвид това, че се използват всички възможни методи, без военни действия, в помощ на съюзниците. Тогава, през 40-те тези методи са се използвали в помощ на Великобритания, Гърция, Китай и особено на Съветския съюз, за да победят нацистите, японците и италианците.

Затова, смятам, че думата "прокси" не е достатъчно силна, за да опише колко дълбоко ни замесва оръжейната помощ в украинската война. Украинците се сражават със западни оръжия. Значи по същество Западът е пряк участник в усилията им да победят."

"Въоръжавайте Британия и удължете войната", "Заем-Наем - загуба на живот", "Защо не мир с Хитлер?" Това са лозунги от една демонстрация в Ню Йорк през юли 1941-а, снимки от която обикалят тези дни в Туитър. Шокиращо познато звучи предвид лозунгите на вид политици в нашата част на Европа, а и във вашата. Те смятат, че въоръжаването на Украйна възпрепятства прекратяването на бойните действия и ни противопоставя пряко на Русия. Прави ли са или се заблуждават?

"Бих се съгласил, че страните от НАТО, а също и Швеция и Финландия, участват в конфликта. Ролята им е съществена. По принцип начинът, по който хората са склонни да разсъждават за войната, е, че не са страна по нея, ако не участват в бойните действия. Но нещата не са така черно-бели. Тъй като се използват техните оръжия, натовските страни, включително централно и източноевропейските, наистина са пряко замесени. Та те са арсеналът на Украйна! Осигуряват й преимущества, до каквито противникът - руснаците - нямат достъп.

Дали това предполага войната да се проточи и съответно да бъде по-кървава? От стратегическа гледна точка бих казал, че военната помощ не е фактор за това - независимо колко мащабна е тя, дори ако включва артилерия, бойни самолети и т.н.

Продължителността на един конфликт зависи от събитията на бойното поле, от хода на военните действия, от това кой напредва и кой отстъпва. Тези неща решават изхода от една война. И са непредвидими. Съпротивата на украинците сама по себе си удължава конфликта. Но може ли някой да ги вини за това?!"

През 1941-а Хитлер е изчакал японското нападение срещу Пърл Харбър през декември и тогава е обявил война на Съединените щати. В този смисъл е спорно дали програмата "Заем-Наем" е била една от причините за превръщането на две мащабни войни - на нацистите в Европа и на японците в Азия - в глобален конфликт. В днешно време Русия явно негодува срещу въоръжаването на Украйна, но пък то някак се вписва в пропагандата й - че всъщност се бори срещу Запада. Дали обаче украинският "Заем-Наем" няма да предизвика Путин да предприеме нещо немислимо?

"Труден въпрос е това - какво причинява ескалация на една война, особено такъв тип война. Защото освен военната помощ и хода на бойните действия, важен фактор е и какви интереси на враждуващите страни са поставени на карта. За Украйна очевидно това е самото й съществуване като народ и като държава. Затова, разбираемо, украинците ще се бият до край. Ключовият въпрос е дали залогът на руснаците е толкова голям. По-скоро залогът на Кремъл. Той според мен ще бъде провокиран да предприеме нещо още по-дръзко и от нахлуването на 24 февруари в Украйна, ако сметне, че има екзистенциална заплаха за руските интереси.

Не мисля, че законът "Заем-Наем" сам по себе си може да провокира Путин, колкото самата оръжейна помощ. А тя, между другото, е резултат и от още доста подобни закони - канадски, европейски, та дори южнокорейски и австралийски. Много странно обаче руснаците досега не са атакували директно доставките на тези оръжия. Да, бомбардират гари и ж.п. линии, но не и конвоите, които влизат в Украйна.

Изглежда още има благоразумни хора в руските въоръжени сили, които се въздържат от ескалация. По тази причина изпитвам предпазлив оптимизъм, че военната помощ няма да разпали конфликта още повече."

Москва може и да разчита на това, че потокът от оръжейна помощ в определен момент ще се забави и дори ще секне. Защото освен липсата на средства във финансовия пакет за производство на още от оръжейните системи, които се предоставят на Киев, контракторите ще изпитват и други обективни трудности...

"При такова производство ще са много големи затрудненията от причиняваните от инфлацията задръствания във веригите за доставки. Също както се случи заради пандемията и както когато контейнеровозът "Евъргивън" заседна миналата година в Суецкия канал и го блокира. Нито в Съединените щати, нито в Европейския съюз се предвижда нещо, с което да бъдат преодолени тези затруднения.

А през Втората световна война в Америка са били контролирани цените на компонентите за това производство. Имало е и стриктна система за разпределение на ресурсите.

Ще дам и един пример с преносимите противотанкови ракетни комплекси "Джавлин", които украинците използват много ефективно. Производството на някои от компонентите на тези оръжейни системи в Съединените щати е спряно от може би вече 10 години. Това означава, че ще е проблематично продължаването на пратките за Украйна след изчерпване на наличните количества."

В Центъра за история на Парижкия институт за политически науки работите върху проект, озаглавен "Мобилизирането на света". Всичко, за което говорим досега, е само част от него. Разкажете нещо повече за проучванията ви.

"Това, от което се интересувам, е как западните съюзници през Втората световна война - Великобритания, Съединените щати, Франция в началния период, Канада - се опитват да си помагат взаимно. В един много интересен момент, под натиска на войната, тези страни всъщност успяват да интегрират икономиките си. Интересен, защото за по-нормално се смята във войната да процъфтява национализмът. Да побеждава този, който осигурява достатъчно ресурси за себе си.

Но всъщност е победил наднационализмът и постигнатата наднационална интеграция, която не се е отличавала много от родената след войната Европейска общност. В интерес на истината някои от "бащите" на ранните стъпки към създаването на Евросъюза са били в основата на военновременната икономическа интеграция между съюзниците. Тази част от историята се забравя до известна степен и аз се опитвам да я възстановя."


Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.