За какво конкретно става дума? Хенри Кисинджър каза, че конфликтът в Украйна трябва да приключи максимално бързо, ако не искаме да стигнем до Трета световна война. И допълни, че Киев ще трябва да отстъпи територии, ако това ще доведе до така желания мир. Едва ли доайенът на американската дипломация, човекът, направил толкова много за победата на САЩ в Студената война, може да бъде заподозрян в русофилия или симпатия към Путин. Хенри Кисинджър не е фен нито на Русия, нито на Путин. Той е реалист. Разсъжденията му се базират на факти, а не на някакви халтави, изсмукани от пръстите, идеологически конструкции. Хенри Кисинджър отлично разбира абсурдността на твърденията, според които "Русия трябва да бъде победена". Даваме ли си сметка какво означава една ядрена сила „да бъде победена“? Ядрената сила може да бъде победена само с ядрено оръжие, което, на практика, ще означава Трета световна война и неминуема гибел на цялото човечество. Кисинджър разбира това, за разлика от мнозина други, с десетилетия по-млади от него политици и политолози. А колкото повече продължава сблъсъкът в Украйна, толкова повече се увеличава рискът от ядрена война. И прекрасно осъзнавайки този факт, реалистът Кисинджър призовава за незабавен мир.
Срещу тази реалистична концепция застава една друга, която се базира не на фактите, а на фанатичната вяра в собствената правота. И съвсем неслучайно нейн изразител на форума в Давос стана именно Джордж Сорос. В цялата си десетилетна дейност, първо като финансов спекулант, а после като създател на множество неправителствени организации, той е доказал, че последното, което го интересува, е реалността. Сорос не иска да се съобразява с нея, иска тя да се съобразява с него. По различни начини той променя тази реалност. Прави го чрез финансови машинации, например когато през 1992 г. срива британската лира и печели от това един милиард долара. Другият начин, който използва Сорос, за да измени нехаресващата му реалност, е чрез мрежата от неправителствени организации "Отворено общество". Целта на тези структури, без значение в коя държава действат, е една и съща – да създадат елит – политически, анализаторски, медиен, който с цената на всичко да прокарва неолибералните догми. Става дума за догмите, които изискват омаломощаване на държавата , тотална приватизация и абсолютно господство на мултинационалните корпорации.
Защо Джордж Сорос толкова не харесва държави като Китай и Русия, срещу които за пореден път говори и в Давос? Ами защото именно тези страни се противопоставят на финансирания с неговите пари либерален дневен ред. Няма как ръководители като Си Дзин Пин или Путин да са приятели на Сорос. Затова и 91-годишният финансист призова онзи ден в Давос "Путин да бъда победен, колкото се може по-скоро". Джордж Сорос, както и неговите храненици по цял свят, се ръководят от фанатичната вяра в собствената непогрешимост. Представителите на българския умнокрасивитет, които са отгледани в неправителствените соросоидни парници, също са убедени, че са единствените носители на истината. Те не просто искат да наложат своята гледна точка. Те настояват да бъдат забранени всички мнения, които се различават от тяхното. Това, според българските дечица на Сорос, било защита на либерализма. Само дето нищо общо няма с либерализма подобен възглед. Това е чист фанатизъм, стремеж към абсолютна диктатура и господство на една единствена гледна точка. Ако се случи така, че тази мракобесна концепция надделее, нашият свят не го чака нищо хубаво.
