Още в ранни зори камбаните на кулата в Банско възвестиха празничност, а в църквата „Света Троица“ започна утринното богослужение. В църковните песнопения се сляха гласовете на митрополити, епископи, свещеници и монаси от Зографския манастир.
Само на трийсетина метра от храма, в расо от гранит, с книга и перо в ръка, крачи той, отец Паисий, както го наричат банскалии. А в трета посока, пак на един хвърлей място, сгушен сякаш в своята смиреност и отдаденост на Бог и народ, леко е открехнал портата Духовно-историческият комплекс, в който е пренесена и съградена с прецизна достоверност килията на хилендарския монах, където е започнал да пише малката историйца на великото българско царство.
Затова всяко събитие, свързано с Паисий, продължава да вълнува и да излъчва светлина. За банскалии Свети Паисий е и нещо много лично, споделя кметът Иван Кадев:
"Аз съм развълнуван и уверявам и такива са чувствата и на всички мои съграждани заради честването на светите годишнини на Паисий Хилендарски - 300 годишнина от рождението на първопроходеца на българското Възраждане и 260 години от написването на най-важната книга - "История славянобългарска". Българската православна църква преди 60 години го канонизира като светец така, както го чувства и тачи цели български народ, не само, защото е обявен за светия, а защото е свято неговото дело, така го възприемаме, почитаме и славим ние в Банско. Особено вълнуващи бяха двете научни конференции, посветени на живота и делото на Паисий. А председателят на БАН, академик Юлиян Ревалски сравни научната отдаденост с тази на монасите и за първи път нямаше разногласия за родното място на светеца:
"Историците са обединени около идеята, че тук му е родното място - в Банско. Знаем, че Банско винаги е бил център на будители на българщината. Надявам се, че ние от позицията, на която сме допринасяме за обогатяването на българския народ, за неговото развитие и в някакъв смисъл учените приличат на монасите. Ние често се шегуваме, че както винаги е е имало монаси, така винаги ще има и учени, защото човек, за да стане учен той се посвещава на една кауза".
Отдалечеността във времето, скромността в битието и величието на делото му винаги ще ни карат да преоткриваме Свети Паисий.
Неврокопският митрополит Свети Серафим допълни:
"Още изследваме свети Паисий Хилендарски, защото това дело, което той е направил с тази малка книжка живее от поколение на поколение и всяко поколение актуализира за себе си посланията на "История славянобългарска" - да обича народа си, отечеството си, езика си вярата, да ценим това, което Бог ни дава".
Повече можете да чуете в звуковия файл.
