"Украси и гримаси" – изследването на Надежда Стоянова намира в литературата от 20-те и 30-те години на 20 век интерпретации и на моден Париж, и на карнавалът и на дендито и на страстния моден танцьор и още много различни посоки на темата.
"Модата е едно от лицата, през които можем да видим модерността в междувоенните години. Българската култура и литература е много резервирана по отношение на модата. Модата се мисли като "криворазбрана цивилизация". И някак през междувоенните години изведнъж започва да се появява едно по-сложно осмисляне на модата като едно от лицата на модерното.
"Вестник за жената" от това време не е само вестник за модни силуети, но и за култура – когато говорят за мода там , авторите правят рефлексия за себе си. От статията "Венера Милоска и тънката линия" може да се разбере например, че важно е не човешкото тяло да е крехко, а да е гъвкаво, силно и устойчиво, за да може да се справи със ситуацията. Тоест модата носи устрема към живота, тя е жизнена практика, един от изразите на витализма на епохата. Това не означава, че нямаме достатъчно критика към това явление в различни измерения".
Чуйте Надежда Стоянова в "Артефир".
Д-р Надежда Стоянова е преподавател по българска литература в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Автор е на монографията "Възходът на слънчогледите. Българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век: опити с времето" (2015), на литературоведски статии и студии, публикувани в специализирания научен печат. Част е от редакционния екип на сп. "Филологически форум".
