"Млък" всъщност приканва за разговор. Това е призив да се обърнем към думите, които са на върха на езика, но липсата на отношение към тях понякога ги спира да заговорят. "Млък" е кантарът, който трябва да ни събуди от летаргията. Той измерва колко е точното тегло на човешката душа. И макар това да е относително, да е колкото невъзможно – толкова и чисто и просто, "Млък" опира на точна бройка – 21 разказа. Толкова е побрал новият сборник на Радослав Бимбалов.
В "Млък" можеш да усетиш душата, да я чуеш, да се откажеш от нея, а след това рязко да си я пожелаеш отново, да я пазиш и обгрижваш, защото ти е само една и незаменима. Със сборника с човешки разкази читателят обръща времето, лети с Вятър и поляга в мекото бяло нищо, вкусва по кокалчетата на пръстите си плътта на жертвата и пулсира с нея, губи думите, а отчаяно иска да ги намери. Някъде там вижда и розово фламинго в автобус. И изживява всичко това вътре, където е разнолико, противоречиво, но неизбежно лично. Във вътрешността най-силно кънтят онези теми, които замитаме под килима и се правим, че не съществуват, че не са наши, а на всеки друг и именно другият трябва да се справи с тях.
За това "Млък", което дреме в нас и днес повече крещи, отколкото да говори, но пък все пак се опитва и да слуша, разказва рекламистът, общественик и автор освен на този сборник с разкази, така и на романа "Аз, Маниака", Радослав Бимбалов.
От него в звуковия файл ще чуете жертва ли сме вече на глобалния лексикален дефицит, и има ли лек за това. Ще чуете и за скучното съвършенство и за гласа, който има очи, допир и вкус.
