Това мнение изрази пред БНР Руслан Стефанов, главен икономист и програмен директор на Центъра за изследване на демокрацията.
"Имаше две партии – ПП и ДБ, които ясно заявяват, че искат антикорупционна промяна, но това не им стига за мнозинство. Едва ли сега бихме могли да очакваме, че ще има коренна промяна."
"Темата за "Турски поток" остава под повърхността, а това са важните мрежи, финансовите потоци, които осигуряват тези добре известни мрежи на влияние на Русия в България. Кръвоносната система на това влияние идва именно от подобни огромни проекти, както беше "Турски поток", а преди това "Южен поток", АЕЦ "Белене" – огромни финансови потоци, които влизат в българската икономика. Българските служби трябва да ни кажат тези огромни потоци къде са", изтъкна икономистът.
По казуса с данъците на "Лукойл" в предаването "Преди всички" Стефанов коментира:
"Акцизите у нас са най-ниските в Европа и българската държава отдавна реално субсидира този квазимонопол. Не само проблемът със запазването му, с тази дерогация, с допълнителния внос, който в момента се осъществява, и преработване на нефт. Това е нещо, което остава като сериозен въпрос."
Редица правителства едно след друго не разрешават тази тема. Непрекъснато ни се предлагат заместващи теми, смята експертът.
"Белене", идеи за огромни водородни батерии, паркове – все такива, които звучат бомбастично, но има вероятност зад тях да прозират също такива интереси. Спомнете си едномилиардния меморандум, който беше подписан със странна проруска компания от предходното правителство (правителството в оставка – бел. ред.)"
Цялото интервю с Руслан Стефанов слушайте в звуковия файл.
