Любовта към нашенските песни и хора привлече стотици чужди гости на събора в Копривщица през почивните дни в началото на август.
Холандци, белгийци, японци, французи, британци и пр., снимаха, тананикаха и си тактуваха, насядали по поляните, около 6-те сцени на събора. Репортер на Радио България установи, че за много от тези хора българският фолклор не е просто атракция, а истинска страст, на която посвещават свободното си време у дома.Самодейните групи за български фолклор стават все по-популярни зад граница, а техните членове се влюбват до живот в магията на балканските ритми и багри. Така например Жюли Галифе от град Тулуза в Южна Франция, която живее в Белгия, преди две години става част от международна група за балкански фолклор, наброяваща 50 членове. Жюли пее с жар и не крие емоциите си, когато говори за българската музика:
„Тя ме докосва дълбоко. Само като говоря за нея и се просълзявам. Много въздействаща е, а това че съм тук е неописуемо. Успях да видя всички тези хора - млади, стари и да чуя тези звуци, които вибрират дълбоко в мен. Аз съм тук с моята група, имаме участие на сцена. Преди да дойдем, бяхме в Чипровци и цяла седмица се подготвяхме. Чипровци ми напомня на моето родно село във френските Алпи. А когато пристигнах в Копривщица, бях омагьосана от пъстрите цветове на къщите и калдъръмените улички. Днес си купих традиционните дрехи, в които съм облечена, защото искам да се потопя напълно в атмосферата. Участниците в събора са много красиви - носиите, цветовете, песните, усмивките им, танците… За мен това са магически моменти!“
Мариза е гъркиня от остров Лесбос. Тя е музикант - свири на акордеон и е диригент на хор за полифонична музика. Признава, че черпи вдъхновение от балканските ритми:
„Аз съм в Копривщица за фестивала и музиката, но най-вече заради автентичността на представените традиции, тъй като разбрах, че това събитие се състои на всеки пет години. Много съм впечатлена и от градчето Копривщица, наистина е невероятно красиво!“
Но като че ли най-многобройни сред чуждите гости на събора бяха нидерландците. Докато се движихме напред-назад между сцените, срещнахме Токе и Каспар. Оказва се, че връзката им с нашия фолклор не е от вчера.
„Когато бях дете в моя град, който поддържа обмен с Варна, имаше самодейна група за български танци и там преподавателят ми помогна да усвоя първите ми стъпки. Знаем няколко хорà, а и някоя друга песен, тъй като бяхме част от един двугодишен проект за български фолклор.“
„Ние всъщност вече сме изпълнявали български фолклор в Холандия. Тук бяхме през 2014 година, а после пак дойдохме по линия на този проект, като в някои тукашни села играхме български народни танци на сцена. На събора в Копривщица са показани всички области на България. За нас това е невероятно, защото се интересуваме от фолклор, а вашата музика, танци и носии са уникални!“
Чужденците възприемат по особен начин българската народна музика. Те я определят като „истинска, дива, необуздана, дълбока…“Ние, нидерландците сме малко скучни хора, затова ни допада вашият темпераментен фолклор“ - обяснява Марлен Хартефелт, която от години репетира в хор „Чубрица“ в Амстердам. И още за българската музика:
"Много е красива! И тази типична хармония е интересна, защото ние нямаме такова нещо в нашата музика. Хората в първия момент решават, че нещо е сгрешено, но на мен ми допада. Фолклорът ви е игрив, забавен, весел, но също и меланхоличен, защото докосва дълбоко душата ти. Спомням си събора в Копривщица преди 22 години, когато беше също толкова хубаво. Духът на Копривщица се е запазил и до днес!" - казва в заключение Марлен Хартeфелт.
Снимки: Венета Николова
