Накъде гледат народните очи след Освобождението?
"Освобождението на България е един от най- прекрасните мигове в нашата история ,продължаваща вече 14 века. Почти веднага след като тази радост обзема сърцата, следва реакцията на Великите сили, които си казват тежката дума на Берлинския конгрес и разпокъсват българското землище, което българите сме очаквали да бъде обединено. Това не е тайна за информираните , защото Русия сключва два тайни договора с Австро-Унгария, че има уверения ,които дава на Великобритания. От Наполеоновите войни Европа е установен един ред, който някои наричат "оркестър на Великите сили". В този ред е прието, че всички въпроси свързани със сериозно прекрояване на границите, създаване на нови държави и местене на области от една държава в друга, се решава от Великите сили, тоест нагласите са били да няма голяма българска държава. За това Съединението е толкова важно в нашата история, тъй като то представлява чисто български акт. Точно както Левски е ходил и създавал комитети, от първия ден дейците на Съединението създават своите мрежа, възникват комитетите "Единство". Захари Стоянов създава Българския таен централен революционен комитет с легендарни личности, които си дават сметка ,че трябва да се свърши сериозна подготвителна работа".
Това каза пред БНР историкът д-р Тодор Чобанов.
Защо Съединението нямаше да се случи без благословията на княз Александър Първи Български, въпреки деликатната ситуация, в която е бил по това време?
"Неговата роля е важна, защото неговото активно приобщаване, без неговата благословия за тези неща, нямаше да се случат по този начин. Знаете, че има с него няколко пъти неофициално сондажи. Включително и фигури като Данаил Николаев, които са важни ,за да разберем какво точно се случва, искат неговото съгласие. Александър Първи в Шумен се среща със Сава Муткуров, Димитър Ризов и ги уверява в пълната си подкрепа".
Князът е в много деликатна ситуация по това време, защото е тясно свързан по роднинска линия с руското императорско семейство, а Русия е била най-важна в тези ранни години за съдбата на България , защото войната на Русия с Османската империя води до появата на Княжество България.
Има и един много лош късмет за княза и самата ни родина - това е гибелта на руския император Александър Втори, който умира при осмия атентат срещу него. Това води до неочаквано последствие - рязката смяна на политиката на руския императорски двор. Новият император Александър Трети е бил съвсем различен от баща си, деспотичен и с лошо отношение към нашия княз. Става и противник на съединистките стремежи на българското общество, защото счита, ме по този начин не е уважена волята на Русия. Тя се противопоставя от самото начало на Съединението, заради старите ангажименти, които тя е поемала, заради тази схема на разпределение на Балканите, която Австро-Унгария и Русия постигат. това обяснява и поведението на Сърбия, която по това време все още се намира в лагера на Австро-Унгария, Виена е мястото където сърбите координират своите действия и получават благословия "да вземат своето", както по това време се смята".
За приобщаването на княз Александър Първи Български с българските стремежи. Мъчителна ли е истината за неговото тръгване от трона? Защо князът не е успял да се върне отново в България и след второто си заминаване? - чуйте от звуковия файл интервюто на Добринка Добрева с д-р Тодор Чобанов.
