Втори ден продължава гласуването във фалшивите референдуми за присъединяване към Русия на Донецката и Луганската народна република и на Херсонска и част от Запорожка област в Украйна. Гласуването става в подвижни секции край жилищните сгради или в домовете на хората по предварителна заявка. А избирателните участъци ще бъдат отворени в последния ден от вота - 27 септември. Според организаторите - от съображения за сигурност.
Кремъл даде да се разбере, че при положителен резултат от гласуването ще анексира тези територии и ще разглежда опитите за отвоюването им като агресия срещу суверенитета и териториалната цялост на Русия. В телевизионно обръщение в сряда Владимир Путин обяви "частична" военна мобилизация. Министърът на отбраната Сергей Шойгу уточни, че ще бъдат призовани 300 000 запасняци с военноотчетни специалности и боен опит. Според източници на изданието "Новая газета Европа" обаче става дума за 1 милион души.
По сухопътните граници на Русия с Финландия, Грузия, Казахстан и Монголия се образуваха километрични опашки от автомобили, а билетите за международните полети поскъпнаха десетократно заради увеличеното търсене.
Според политическия анализатор Константин Скоркин референдумът в окупираните територии няма нищо общо със свободното волеизявление, а с обявяването на мобилизация Путин подкопава основите на собствената си власт.
Можете ли още отсега да прогнозирате резултатите от референдума?
Мисля, че на референдума, естествено, мнозинството ще гласува за приемане в състава на Руската федерация. Такава беше целта. Това мероприятие е политически инженеринг, който няма нищо общо с реалното волеизявление. Това е просто оформяне на определено решение на Руската федерация и конкретно на Владимир Путин, който обяви, че възнамерява да подкрепи волеизявлението на народните маси в някои окупирани територии на Украйна.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви вчера, че след референдума Русия ще разглежда като нападение срещу собствената си територия опитите на Украйна да си върне контрола над Донецката и Луганската народна република и над Херсонска и част от Запорожка област. Как ще се промени ситуацията от гледна точка на Украйна?
Никак, защото тези територии си остават украински. Украйна продължава да смята за своя територия и Крим, независимо от всички квази-референдуми и приемането на определени закони от страна на Руската федерация. Не можем да приемем гледната точка на Кремъл, че това са някакви територии, които някак незаконно са се оказали в състава на Украйна.
В дадения момент това е просто "историческо фентъзи", с помощта на което Путин се опитва да обоснове агресията си срещу независима страна с международно признати граници, включително от Руската федерация. Ако приемем тази позиция утре Унгария ще предяви претенции към Трансилвания, а Германия - към Силезия. Затова смятам, че пътят, по който пое Путин, е много опасен и разклаща целия световен ред, който беше създаден след разпадането на Съветския съюз.
Защо Владимир Путин все пак обяви мобилизация? Той дълго време отлагаше това вероятно неизбежно от военна, но крайна непопулярно от политическа гледна точка решение.
Той не иска мобилизация. Тя беше предизвикана от успехите на украинската армия в Харковска област - този удар по позициите на руските войски и на така наречените "съюзници" от народните републики. Путин не може да загуби тази война. За него това е предизвикателство към личната му власт.
Ако видим обаче с какви думи обяви тази мобилизация, става ясно, че той не иска да въвежда извънредно положение в Русия. Досега не е обявена война на Украйна. Не е обявено и военно положение. Целият путински режим се крепи на демобилизацията на населението - населението трябва да бъде пасивен привърженик на този режим и да седи на дивана с дистанционно в ръка. Путин вече частично наруши това статукво. Той извика хората на фронта. В същото време го направи така, че се опита максимално да съхрани илюзията, че статуквото се запазва. Призоваваме, но не всички! Мобилизация, но частична!
В деня на обявяване на мобилизацията в повече от 30 градове в Русия бяха организирани антивоенни протести, които обаче едва ли могат да бъдат наречени многобройни. Ще расте ли протестната активност или ще намалява?
Не можем да очакваме някакъв масов протест именно заради това, което казах за същността на путинския режим като режим на демобилизация на обществото, чиято цел е да направи това общество максимално пасивно. От друга страна сега се намираме в ситуация, която напомня февруари 1917 г. в царската империя. Има опозиция, която не е антивоенна, а напротив - смята, че Путин воюва неправилно, трябва да бъде свален и тогава с войната всичко ще бъде наред. Няма да разменят Медвечук за бойците от "Азов" и ще нанасят удари по Зеленски, когато пристига в Харков. Всичко това, което се пише сега в Телеграм каналите, напомня за руската опозиция през 1917 г. Тогава се е говорило, че царят е германец, губи войната и не знае как да продължи да воюва.
Има, разбира се, и икономически проблем. Санкциите влияят на руската икономика. Макар че Путин намира начини да продължава да финансира войната чрез износ за Китай и Индия, в глобален план руската икономиката е подложена на колосален натиск. Това не може да се сравни даже със съветските времена. На протест може да излезе огладнялото население като през февруари 1917 г.
Дмитрий Песков каза, че в Кремъл не виждат предпоставки за преговори с Украйна. Както и че Киев е излязъл от преговорния процес преди няколко месеца с намерението да реши проблемите си на бойното поле. Възможно ли е Украйна да се върне на масата за преговори?
От позицията на президента Зеленски е ясно, че всякакъв компромис с Русия в момента означава за него пълна загуба на политическо бъдеще. Това няма да бъде прието от украинското общество. Имайки предвид гибелта на огромен брой мирни хора и разрушаването на градовете, мисля, че тази позиция на украинското общество е обоснована.
