7
Най-стойностната забележителност на италианския град Бари са мощите на Свети Николай Чудотворец в едноименния храм. Християни от цял свят искат да отправят молитвите си в Basilica di San Nicola, защото са убедени, че просбата им ще се сбъдне с помощ свише.
Защо обикновените туристи се стремят да извършат поклонническо пътуване със същия ентусиазъм като дълбоко вярващите люде? Вероятно понеже Свети Николай е сред най-почитаните след Иисус Христос и Майката Божия. Той е покровител на слабите и нуждаещите се от защита – деца, особено сираци, хора с тежки заболявания, люде в опасна жизнена ситуация, затворници, съпрузи – за възвръщане на семейния мир в отношенията родители-деца, пътешественици и поклонници. За рибарите, моряците и банкерите вече си знаем. На място научих, че светецът покровителства и животните, и човек може да се помоли за изцелението на домашния си любимец.
Честно казано, мощите са попаднали в Италия и град Бари чрез благородна кражба. Те се намирали в родния му град Мира, на територията на днешна Турция. По онова време селището е било подложено на непрекъснати набези на мюсюлмани и вероятността вечният му покой да бъде ограбен и обруган била голяма.
През 1087 година търговци от Бари организирали корабна експедиция към Мира. Добирайки се благополучно до светинята, те завързали монахът, който охранявал гробницата, разбилия и измъкнали останките на Свети Николай. Толкова бързали, че не успели да вземат всички мощи.
Корабът доплувал обратно в Бари на 8 май, посрещнат тържествено от целия град. На следващия ден били положени в една от градските църкви, докато не построили базиликата в негова чест.
На входа ѝ и днес ни посрещат каменните фигури на два безроги бивола, които поддържат колоните на портала. Първоначално мощите на Свети Николай трябвало да бъдат положени на главния катедрален храм на Бари, но каруцата, теглена от безроги биволи спряла там, където днес се намира базиликата. Животните отказали да тръгнат, забили копита в земята и жителите на Бари възприели това като знак от небесата да построят специален храм, където чудотворните останки да заемат достойното си място.
Базиликата била издигната и осветена през 11-и век, а после я разширявали и доизкусурявали няколко пъти. Католическият храм е характерна постройка със строга фасада, островърхи кули и камбанария. Но във вътрешността властва типично византийски декор с барелефи, масивни колони, арки, картини, фрески, икони и скулптури. Вдясно посетителите могат да се дивят и на съкровищница с колекция от църковни предмети от благородни метали и старинни портрети на висши духовници от векове насам.
Трите нефа са с обща дължина 39 метра. Като цяло вътрешната украса не може да бъде наречена пищна, освен разкошния таван, създаден през 17-и век от Карло Роза ди Битонто с фрески от житието на Свети Николай. Шедьовър е и олтарът с каменен балдахин, също от 17-век, със скулптурни фигури на ангели, които изобразяват църковните тайнства.
Истинското богатства на базиликата обаче са мощите. Интересното е, че саркофагът е бил погребан за цели векове, докато не "изскочил" по време на голяма реставрация на храма през 1951 година.
В подземната крипта останките на Свети Николай са заключени зад яки решетки. Те никога не я напускат, но на 9 май я отварят, за да източат от тях около половин чаша безценно целебно миро. Навремето то се е събирало с гъба. Днес се изтегля със специална помпа, размесва се със светена вода и се раздава на поклонниците. В магазинчето към катедралата продават шишенца миро по 35 евро парчето, но съдържанието им не ми се стори достоверно.
Раздаването на мирото на богомолците е заключителната кулминация на празника за пренасянето на мощите на Свети Николай, който събира хиляди вярващи от 7 до 9 май.
На срещуположната стена на саркофага с мощите може да се види икона на светеца, подарена на храма през 12-и век от сръбски царе. От 1969 година, с благословията на Ватикана, в знак на уважение към ортодоксалното християнство, православни свещеници имат правото да служат в криптата на базиликата заедно с католическите.
