Международните новини, които привлякоха най-голямо внимание през седмицата:
Присъди за сваления малайзийски боинг
Осем години, след като малайзийски пътнически самолет беше свален над Източна Украйна, тази седмица нидерландски съд обяви решението си по делото. За убийството на 298-те пътници на борда на самолета, на доживотен затвор бяха осъдени руснаците Игор Гиркин и Сергей Дубински, и украинският сепаратист Леонид Харченко. Четвъртият обвиняем - руснакът Олег Пулатов, е оправдан. Присъдите са задочни, тъй като обвиняемите не се явиха на съдебния процес. Предполага се, че се укриват в Русия.
Самолетът "Боинг 777" беше свален през 2014 година в район, който още тогава беше сцена на боеве между сепаратистите и украинските сили. Според съда Русия по това време е имала цялостен контрол над сепаратистите в Донбас, а самолетът е бил свален с ракета руско производство.
Постановеното от нидерландския съд подлежи на обжалване.
Русия заяви, че проучи съдебното решение, но досега винаги е отричала всякакво участие или отговорност за свалянето на малайзийския самолет.
Ракета в Полша
Години след тази трагедия мястото, където се разби самолетът, остава част от бойното поле, като тази седмица случващото се в Украйна стана повод за нови тревоги в НАТО. На територията на членката на Алианса Полша, само на няколко километра от полско-украинската граница, паднаха две ракети. Убити бяха двама души, нанесени бяха щети в близкото село Пжеводов.
След спешно съвещание на посланиците на страните от НАТО генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг успокои, че не става дума за атака срещу НАТО. Според първоначалните данни падналите на полска територия ракети са били изстреляни от украинската противовъздушна отбрана, за да прихванат руски ракети, летящи към Украйна.
Според Столтенберг обаче отговорна е Русия, чиято агресия срещу Украйна създава подобни ситуации.
Разследването беше поето от полски и американски представители, но достъп до мястото, където паднаха ракетите, поискаха и украинските власти, което подозират руска следа. Москва веднага отрече да става дума за нейни ракети.
Масирани руски удари в Украйна
Нанесените тази седмица руски ракетни удари по украински градове бяха най-масираните от началото на руската инвазия. На обстрел бяха подложени различни градове, включително столицата Киев, а една четвърт от населението на Украйна е без ток заради ударените енергийни обекти.
Според украинските власти унищожена е цялата инфраструктура около град Херсон, който преди седмица беше обявен за свободен от руска окупация.
В понеделник президентът Володимир Зеленски отиде в Херсон, откъдето декларира, че Украйна не може да бъде унищожена и украинската армия ще продължи да напредва.
Украйна настоява Русия незабавно да спре бойните действия и да изтегли своите войски, да върне всички окупирани територии и да гарантира, че повече няма да напада съседката си.
Срещата на върха на Г-20
Исканията на Киев президентът Зеленски изложи и във видеообръщение към тазседмичната лидерска среща на Г-20 в Индонезия.
Представлявалият Русия на срещата външен министър Сергей Лавров окачестви исканията на Киев като “нереалистични и неадекватни”. Според Лавров Украйна не иска преговори и остава заложник на Запада.
Заради позициите на Русия и на Китай в декларацията от срещата на Г-20 беше записано, че "повечето страни от групата категорично осъждат войната в Украйна и подчертават, че тя причинява огромно човешко страдание и изостря съществуващата нестабилност в световната икономика".
Внимание привлече както самият форум на Г-20, така и предшествалата го среща на президентите на САЩ и на Китай. Джо Байдън и Си Цзинпин разговаряха в продължение на три часа. Двете най-големи икономики в света се разбраха, че ще продължат да се конкурират, но без съперничеството им да води до конфликт.
Въпреки разногласията си около Тайван САЩ и Китай ще продължат диалога си, като скоро американският държавен секретар Антъни Блинкън ще посети Пекин. Двете ядрени сили са се договорили, че ядрени оръжия не бива да бъдат използвани никъде и по никакъв повод.
Среща на топ разузнавачи на САЩ и Русия
Да предупреди за последиците, които би имала евентуална употреба на ядрено оръжие от страна на Русия - това, според Белия дом е била целта на тазседмичната среща на директора на ЦРУ Уилям Бърнс с ръководителя на руската Служба за външно разузнаване Сергей Наришкин в турската столица Анкара.
От Москва заявиха само, че срещата е била по инициатива на американската страна, докато от Вашингтон подчертаха, че Бърнс не е бил в Анкара, за да води каквито и до било преговори по евентуално решение за Украйна.
Наред с продължаващото противопоставане около Украйна, тази седмица беше постигнат пробив по въпроса за износа на украинско зърно. Черноморският коридор за този износ ще бъде продължен до пролетта, обяви генералният секретар на ООН Антониу Гутериш:
Северна Корея изстреля ракета с обсег до САЩ
Северна Корея изстреля междуконтинентална балистична ракета, която се приводни в изключителната икономическа зона на Япония. Според японските военни обсегът на ракетата е около 15 хиляди километра, което означава, че може да достигне Съединените щати и техните съюзници в Азиатско-Тихоокеанския регион като Австралия и Нова Зеландия.
В отговор американските и японските въенновъздушни части проведоха общо учение над Японско море. Така потвърждаваме решимостта си да реагираме на "всякакви ситуации", подчертаха от министерството на отбраната в Токио.
Бомбен атентат в центъра на Истанбул
Седмицата беше белязана и от атентат в Турция. При експлозия на оживения истанбулски пешеходния булевард "Истиклял" загинаха шестима души, а ранените са десетки.
Като отговорни за атентата властите в Турция посочиха Кюрдската работническа партия (ПКК) и нейните сирийски Отряди за народна самоотбрана, срещу които Анкара редовно провежда военни операции на сирийска територия. Оттам, според министъра на вътрешните работи Сюлейман Сойлу, е планиран и заповядан атентатът.
Турция не прие съболезнованията, които САЩ изказаха за жертвите на атентата в Истанбул заради подкрепата, която оказват на кюрдите в Сирия. Вашингтон прави това с мотива, че сирийските кюрди водят битка с терористите от групировката "Ислямска държава".
Изборите в САЩ
След частичните избори в САЩ Демократическата партия на президента Байдън успя да запази мнозинството си в Сената на американския Конгрес. Това беше потвърдено, след като в щата Невада кандидат на демократите надделя над подкрепения от Доналд Тръмп кандидат на Републиканската партия. Така дори да загубят предстоящите избори в Джорджия, демократите ще могат да разчитат на 51 гласа в 100-местния сенат, тъй като към спечелените 50 ще бъде прибавян и гласът на вицепрезидента Камала Харис.
Колкото до долната камара на Конгреса - там демократите загубиха мнозинството си, но републиканците няма да имат толкова голям превес, колкото очакваха. В техните среди се водят дебати доколко неубедителните им резултати се дължат на поведението на Доналд Тръмп. А самият той обяви официално тази седмица, че ще се бори отново за президент на изборите след две години.
Нетаняху получи мандат за правителство в Израел
В Израел бившият дългогодишен премиер Бенямин Нетаняху е на път да се върне на власт. Тази седмица той получи от президента мандат да състави ново правителство след петите поред избори за по-малко от 4 години. Очакваната коалиция бива определяна като най-дясната досега. Тя ще включва партията на Нетаняху "Ликуд" и две ултраортодоксални партии, които са част от крайнодесния алианс "Религиозен ционизъм".
Словения с жена президент
Словения ще има за първи път жена-президент - Наташа Пирц Мусар спечели балотажа като независим кандидат, макар да беше подкрепена от лявоцентристкото правителство. 54-годишната Месар е адвокат в сферата на медийното право и човешките права, работила е като журналист и телевизионен водещ.
Проблеми с разширяването на Шенген
Тази седмица Европейската комисия за пореден път призова Съвета на Евросъюза да одобри приемането на България, Румъния и Хърватия в Шенгенското пространство без граничен контрол. Тази седмица Комисията препотвърди, че трите страни са изпълнили изискванията.
Но за приемане в Шенген е необходимо единодушие в Съвета на министрите на правосъдието и вътрешните работи. Съветът ще обсъди темата в началото на декември, като кандидатурата на Хърватия ще бъде гласувана отделно от българската и румънската, като се смята, че Загреб ще получи положително решение.
Шансовете на България и Румъния обаче остават под въпрос, тъй като към Нидерландия, която се противопоставя на приемането на двете страни, тази седмица се прибави и Австрия. Според австрийският министър на вътрешните работи Герхард Карнер системата за охрана на външните граници не работи добри и моментът за разширяване на Шенгенското пространство не е подходящ.
Населението на Земята – над 8 милиарда души
Тази седмица стана известно, че населението на Земята е надхвърлило осем милиарда души. За по-малко от един век то се е увеличило четири пъти. ООН обяснява това с човешкото развитие - хората живеят по-дълго, благодарение на подобренията в общественото здраве, храненето и личната хигиена. Ръстът е резултат и от по-високата раждаемост, особено в най-бедните страни, повечето от които са в Африка. Експертите смятат, че населението на планетата ще продължи да се увеличава още 64 години - до 2086-та. Тогава се очаква да бъде близо 10 и половина милиарда души, след което да започне бавно да намалява.
Връщане на Луната
Хора да кацнат отново на Луната е целта на започна тази седмица американската космическа мисия "Артемида 1". От космодрума в Кейп Канаверал, щата Флорида,, беше успешно изстреляна свръхтежка ракета, която изведе в открития Космос капсулата "Орион". За 25 дни космическият кораб трябва да измине разстоянието до Луната и да се върне обратно. На борда няма екипаж, а само уреди, с които ще бъдат правени проучвания.
Плановете са след две години четирима астронавти да бъдат изпратени в орбита около Луната, а най-рано през 2025 г. екипаж да кацне отново на повърхността на земния спътник.
