Близо 245,5 млн. евро инвестиции за изграждането STEM центрове и иновации в българските училища са предвидени по Плана за възстановяване и устойчиво развитие. Това звучи чудесно, но съществува риск от подмяна на първоначалната концепция и изместване на фокуса към строително-ремонтни дейности, вместо към иновации и съдържание, алармират от Българската асоциация на софтуерните компании.
Членовете на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) формират 5% от БВП на страната. Ето защо те настояват да се запази интегрираният подход при финансиране на дейностите, свързани с изграждане на инфраструктура, от една страна, и обученията и подготовката на преподаватели, от друга. В противен случай се създават предпоставки да не настъпи съществена промяна в качеството на образование и вместо това училищата да потънат в проблеми, свързани с поддръжка на големи количества дигитални устройства или такива, чиито технически параметри не отговарят на реалните нужди на образователния процес.
"Концепцията за STEM образование лежи най-вече върху съдържанието и методите на преподаване. Това е трансформацията, която трябва да се случи в българските училища“, коментира в "Нашият ден“ Наталия Митева, член на УС на БАСКОМ.
Българските училища се нуждаят и от ремонти, подновяване на материалната база и подмяна на техника. Средствата, които са заложени за развитие на българското образование в Плана за възстановяване и устойчиво развитие, трябва да бъдат разходвани, за да се създават условия за проектно базирано обучение и развиване на онези умения у младите хора, които ще ги направят конкурентни в професии, които са силно технологично ориентирани, да окуражат развитието на младите хора в областта на точните науки, приложните науки, творчеството.
"В момента това, което е направено по административни или други причини по този проект, за STEM плана са оставени само разходи за ремонти и техника. Квалификацията на учителите и съдържанието са извадени от плана и са поставени в друг инструмент на Оперативната програма със съвсем друг механизъм на действие и други времева рамка. Иззета е свободата на училищата да имат собствена, целокупна идея къде искат да стигнат“, посочва Наталия Митева.
Пет са основополагащите компоненти за развитие на STEM образованието: съдържание, нови методи на преподаване, квалификация, нови лидерски подходи и след това техника и ремонти. Затова трябва да се даде свобода на самите училища, а да не се прилага прекомерно центриран административен метод, който да поставя излишни ограничения, които да възпрепятстват, а не да подпомагат процеса.
