Размер на шрифта
Българско национално радио © 2023 Всички права са запазени

В каква посока марширува европейската отбрана

Снимка: Imprensa AgruBan/pexels.com

Заради войната на Русия в Украйна очевидна стана зависимостта на Европа от САЩ за отбраната и сигурността на континента, въпреки звучащите решително заявки, идващи от Брюксел и Париж за нуждата от т.нар. „стратегическа самостоятелност“. 

Според рейтинга на индекса на глобалната огнева мощ за миналата година най-силните армии в Европа са на единствените две страни, въоръжени с ядрени оръжия – Франция и Великобритания, като Париж е на 7 място, а Великобритания – на 8, в световен мащаб. Италия е на 11 място, Германия – на 16-о, Испания – на 19-о, Украйна – на 22-о, а Полша – на 24-о.

Във Франция от 2014 г. е в ход проект за модернизация на армията, който ще продължи 20 години и върви по график и с необходимото финансиране. Успехът на програмата, към която пожела да се присъедини Белгия през 2017 г., се отдава на факта, че той се ръководи от консорциум, съставен изцяло от френски компании, което съвпада с идеята на президента Еманюел Макрон за намаляване на зависимостта от САЩ:

"Необходимо е да укрепим една индустрия, да имаме по-силна индустриална и технологична основа за европейска защита, която е много по-силна и много по-амбициозна. Ще бъда безкомпромисен по тази тема. В противен случай ще продължим с една зависимост, която считахме за немислима. Нека бъдем смирени по този въпрос и да изградим на тази основа европейски суверенитет и независимост посредством партньорства."

Междувременно Германия, която ще осигури 100 милиарда евро за осъвременяване на армията си, ще задели значителна част от средствата за военновъздушните сили и сделки на модерни американски изтребители F-35. Въпреки това в края на август германският канцлер Олаф Шолц покани европейските страни да вземат участие в "съвместно разработване на противовъздушна система":

"Нуждаем се от по-добра синергия в Европа по отбранителните ни усилия. В сравнение със САЩ, тук, в Европейския съюз, има много повече различни оръжейни системи. Това е неефективно, защото означава, че войниците ни трябва да се обучават на много и различни системи. Също така поддръжката и ремонтът им са по-скъпи и трудни. Некоординираното свиване на европейските въоръжени сили и бюджетите за отбрана от миналото трябва сега да бъдат последвани от координиран растеж на европейските способности. Освен съвместно производство и обществени поръчки, това ще изисква браншовете ни да си сътрудничат още по-тясно по оръжейни проекти."

Работата по проекта за европейски изтребител обаче е забавена с поне десет години, смятат експерти, а нов френско-германски проект за боен танк, няма да даде конкретни резултати още поне две десетилетия. През 2017 г. Берлин и Париж поставиха гръмко начало на най-големия европейски проект в областта на отбраната – FCAS (Future Combat Air System/Бъдеща бойна въздушна система), към който по-късно се присъедини и Мадрид. Много спънки се появиха пред него обаче, най-вече по въпросите кой да е начело на съвместния проект, споделянето на правата върху интелектуална собственост между компаниите, как да бъде разделена работата и финансирането, и характеристиките на изтребителя. Освен това изглежда, че е по-напреднала работата по конкурентния проект, разработван от Великобритания и Италия с името „Темпест“. Въпреки че все още няма споразумение между френската „Дасо̀ Авиасио̀н“ и основния й партньор „Еърбъс“, представляващ Германия и Испания, и физически изтребителят да не се очаква да се появи преди 2040 г., проектът е приоритет, заяви френският министър на въоръжените сили Себастиен Льокорню:

„Този проект се очаква колкото от Берлин, толкова и от Париж и той ще бъде завършен – по-категорични няма как да бъдем. Трябва да помислим какъв ще е изтребителят на бъдещето, тъй като се нуждаем от него. Трябва да мислим вече за обновяване на снаряжението в тази сфера. Освен за самолетите, това важи и за танковете на бъдещето. Танковете „Льоклер“ скоро ще достигнат края на експлоатационния им срок.“

За решаване на проблемите като застой и отказване на съвместна работа поради конкуренция между европейските компании се обяви ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел:

"Европейските армии ще останат. Всяка държава членка ще има своя собствена армия. Но трябва да работим повече в по-тясно сътрудничество. Трябва да координираме по-добре разходите. Трябва да имаме способността да реагираме."

Борел изтъкна и друг проблем – наддаването между отделните европейски страни едни срещу други при поръчките на оръжейни системи:

Степента на сътрудничество между нашите армии е много ниска, когато настъпи моментът да се увеличат техните способности. И това трябва да се промени. Необходимо е да постигнем целта 35 процента от разходите за отбрана да отиват за съвместни проекти. Това се предвижда в стратегията за сигурност на Евросъюза. В момента обаче този процент е 18. Имаме да свършим още много работа.“

Към този призив на първия дипломат на Евросъюза се присъедини и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг:

„Приветствам усилията на Европейския съюз в опита да се координират поръчките. Според мен това може да помогне да се намалят разходите и да се правят по-големи поръчки. Така се повдига и въпроса за разпокъсаността на европейската отбранителна индустрия. Тя е проблем на европейските лидери, но и аз съм обръщал внимание на тази тема много пъти. Например, знаем, че в САЩ имат много танкове, но само от един модел. В Европа имаме много по-малко танкове и то от девет различни модела, което увеличава разходите за поддръжка и производство.

По някои от тези проблеми работи Европейската отбранителна агенция. Хосе Пабло Ромера – ръководител на проект в Агенцията:

"В Европейската отбранителна агенция и Европейския съюз се опитваме да подобрим европейските способности в сътрудничеството между страните членки."

Европейската комисия отпусна това лято 500 милиона евро за по-тясно сътрудничество между индустриите за сигурност на различните държави-членки. Комисарят по въпросите на вътрешния пазар Тиери Бретон:

„Правим историческа стъпка напред в интеграцията на европейската отбрана. Докато войната бушува по границите на Европа, ние отговаряме на призива на държавните ръководители на Европейския съюз като представяме нов инструмент, за да подкрепим на европейско ниво съвместното придобиване на оръжия. В допълнение към подпомагането за попълване на част от запасите след прехвърлянето на оръжия в Украйна, ние създаваме стимул чрез европейския бюджет за държавите-членки да купуват заедно. Отбраната на Европа прави големи крачки."

Планът първоначално предвиждаше този половин милиард евро да се използва за съвместни обществени поръчки за европейски оръжия. По-късно обаче претърпя промяна, която изглежда ще позволи да се търгува с трети страни и не е изненада, че на първо място в списъка са САЩ и техните ракетни системи „Пейтриът“ и изтребители F-35 , които, предвид поръчките към момента, ще охраняват небето на най-малко 15 от 27-те страни членки до края на това десетилетие.

Според доклад на германската федерална статистическа служба от март европейските военни са загубили 35 процента от способностите си през последните 20 години.

Между 1999 г. и миналата година общите разходи за отбрана на Евросъюза са се увеличили само с 20%, според докладите на Европейската агенция по отбрана. За сравнение, през същия период САЩ са увеличили разходите си с 66 на сто, Русия – с 292%, а Китай – с впечатляващите 592%.

Сложна е и връзката на европейските страни с наборната военна служба – тя е премахната във Великобритания през 1963 г., в Белгия през 1992 г., а масово страните вземат такова решение между 2004 и 2011 г. Единствено Гърция, Кипър, Дания, Финландия, Естония, Швейцария и Австрия не са се отказвали от военната повинност, но Виена например намали срока й до шест месеца. Украйна върна наборната военна служба през 2014 г. Година по-късно Литва също частично я възстановява, след като през 2008 г. я прекрати. Норвегия пък е първата европейска държава, въвела задължителна военна служба за жените. В страни като Швеция, Норвегия и Полша пък е въведена система, която едновременно е доброволна и платена.

Въпреки усилията на Европейския съюз да подобри архитектурата на сигурността в блока, което включва приемането на Финландия и Швеция в НАТО, както и повече мисии, според някои анализи няма гаранции, че повишената готовност ще има постоянен характер. А най-вече е необходимо декларациите на европейските институции и политици, касаещи намеренията Европа да се превърне в самостоятелна военна сила, да не бъдат само на думи, а да са последвани от действия.

Снимки: European Defence Agency

БНР подкасти:

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.